След два месеца лидерите на НАТО ще се съберат във Вилнюс за годишната си среща на върха. Основният въпрос в дневния ред на срещата ще бъде подкрепата на Запада за Украйна сега и през следващите години. Изтъкнати експерти призовават Съединените щати и техните трансатлантически съюзници официално да очертаят път за присъединяване на Украйна към НАТО, който ще бъде по-ясен и конкретен от обещанието да я приеме като член на клуба след време. Или поне трябва да предостави на Киев някакви други гаранции за сигурност без членство в Алианса.
Експертите изразяват своите предложения с най-добри намерения. Но всичко, което предлагат, е неефективно и може дори да отслаби сигурността на Украйна в краткосрочен план. Необходим е по-предпазлив и разумен подход, за да продължим да помагаме на Киев да печели на бойното поле чрез увеличаване на западната военна подкрепа. Това пише в свой анализ за Foreign Policy професор Джон Дени, който помага и на Атлантическия съвет като нещатен сътрудник.
На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. Украйна и Грузия бяха единствените страни в 74-годишната история на Алианса, на които беше обещано бъдещо членство без никакви условия. Кремъл отговори, като изрази загриженост относно заплахите, идващи от НАТО, въпреки че Алиансът намаляваше военните разходи и отслабва бойната си мощ от години.
Предвид факта, че Москва реагира спокойно на няколко етапа от разширяването на НАТО, включително влизането на Финландия в блока, с която има 1300-километрова граница, най-вероятно не разширяването на Алианса я притеснява, а перспективата за загуба на влияние върху постсъветското пространство. Както и да е, никоя друга страна, присъединила се към тази организация, която първоначално имаше 12 членове, не е получавала такива безусловни обещания от НАТО.
Декларацията от срещата на върха в Букурещ по същество прекъсна процеса на присъединяване. Каруцата на членството в НАТО вече е поставена пред коня на военната и политическата реформа. Това обещание освободи Грузия и Украйна твърде лесно от всякаква отговорност и даде на Кремъл силни стимули да създаде замразени конфликти в двете страни, преди те да се присъединят към Алианса. През 2008 г. Русия влезе на територията на Грузия, окупирайки Южна Осетия и Абхазия. И през 2014 г. тя изпрати свои войски в Украйна, анексирайки Крим.
НАТО има изискване към кандидатите за членство да нямат неразрешени гранични спорове със съседни страни. Така замразените конфликти по същество лишиха Грузия и Украйна от възможността да станат членове на Алианса. Замразеният конфликт в Украйна отстъпи място на насилствени и разрушителни боеве, въпреки че НАТО редовно повтаря мантрата за членство в Букурещ.
Букурещката декларация далеч не беше първият път, когато реториката не беше достатъчна за Украйна. Няколко години по-рано, през 1994 г., в Будапещенския меморандум Русия се ангажира да не използва сила срещу Украйна и да опазва суверенитета ѝ, а Киев в замяна се отказа от ядрени оръжия и системи за тяхната доставка, останали на нейна територия след разпадането на Съветския съюз. Разбира се, това споразумение беше неизгодно за Украйна. Въпросът е, че реториката и политическите договорки не са достатъчни. В крайна сметка само членството в НАТО ще гарантира сигурността на Украйна и ще възпре руския президент Владимир Путин да се опитва да я включи в Русия или да я превърне в буферна държава като Беларус.
Така че защо да не предложим по-конкретен път към присъединяване към НАТО точно сега? Има три конкретни причини за отказ. Първо, ако това бъде направено, процесът на политическо уреждане и прекратяване на военните действия, който е изгоден за Украйна, ще бъде нарушен. Киев показа забележителна воля и въоръжените му сили се оказаха необичайно издръжливи, но украинските сили едва ли ще успеят да победят руската армия и да принудят Москва да капитулира.
Политическото споразумение е най-вероятният начин за прекратяване на военните действия. Следователно ясното сближаване на Украйна с НАТО и постепенното ѝ навлизане в Алианса ще укрепи волята и упоритостта на Русия и ще доведе до удължаване на този най-кървав конфликт след Втората световна война и в резултат на това ще има хиляди нови жертви сред цивилното население.
Второ, предоставянето на членство на Украйна възможно най-скоро, както мълчаливо настояват някои страни от източния фланг на Алианса, или ясното определяне на начина, по който ще се присъедини към НАТО, ще играе в дезинформационната кампания на Путин за конфликта. Путин твърди, че именно Западът е започнал въоръжения конфликт, опитвайки се да установи господството си над Украйна, за да атакува впоследствие самата Русия. Ако ускорим процеса за присъединяване на Украйна към НАТО и ясно дефинираме в какво се състои той, пропагандата на Путин ще се превърне в пророчество. На свой ред Путин ще увеличи влиянието си върху руското обществено мнение и ще смекчи несъгласието в елита и армията.
И накрая, ако Украйна бъде поканена незабавно да се присъедини към НАТО или официално признае като неизбежност нейното влизане, Западът ще пренебрегне факта, че страната не е политически готова да се присъедини. През последните три десетилетия западните ценности стават все по-важни и уместни за НАТО, въпреки че Унгария изостава в това отношение. След избирането на Володимир Зеленски за президент през 2019 г. и до началото на руската инвазия през 2022 г. Украйна беше в най-добрия случай страна, която се справи зле в укрепването на своите демократични основи. Неправителствената организация Freedom House, която анализира проблемите на публичната администрация, нарече Украйна "частично свободна", обяснявайки това с липсата на откритост в държавата, широко разпространената корупция в правителството и липсата на независимост в съдебната система. Когато започна руската инвазия и правителство влезе във военновременен режим, Украйна стана още по-малко свободна. Може ли Киев да обърне прилива? Да, но не преди края на военните действия. И дори след това много ще зависи от единодушието в цялото украинско общество.
По тези причини все още е рано да се въвлича Украйна в орбитата на НАТО. Вместо това Западът и Киев трябва да насочат цялото си внимание към решаването на най-важната задача: Украйна да отблъсне руската инвазия. По този начин дискусията на масата на НАТО във Вилнюс това лято ще трябва да се съсредоточи върху това как съюзниците, най-вече европейските, да увеличат производството на модерна военна техника, доставката ѝ и обучението на персонала за нейното използване. Това е най-добрият начин да се преодолее численото превъзходство на Русия в жива сила и технологии.
Думите са безполезни, особено в сравнение с цената, която съюзниците ще понесат, за да осигурят на Киев това, от което се нуждае, за да спечели на бойното поле. Рязкото увеличаване на западната помощ и доставката на модерни оръжия ще помогнат на Украйна много повече да превъзмогне численото превъзходство на руската армия, отколкото празните обещания какво ще се случи след края на конфликта.
Politico: Изчерпва ли се военната помощ на САЩ за Украйна?
Превод: Ганчо Каменарски
