Политическата система на Армения, отслабена след военните действия в Нагорни Карабах, се подготвя за предсрочни парламентарни избори, насрочени за 20 юни, които обещават да бъдат най-напрегнатите след независимостта на страната. Основните играчи не само се стремят да сформират ново правителство, но открито си обещават един на друг да се преследват в случай на победа.
Поражение в Карабах и разцепление в обществото
Както е в почти всички страни след военно поражение, арменското общество търси отговорните за разочароващите резултати от конфронтацията в Нагорни Карабах през есента на 2020 г. Обществото е разделено на няколко лагера, между които има открита вражда. Част от обществото обвинява предишните власти за това, че не са успели да създадат боеспособна армия, участват в корупционни схеми и вземат подкупи.
Друга част обвинява сегашните власти, начело с и.д. министър-председателя Никол Пашинян. Според противниците му той провежда неефективна вътрешна и външна политика, позволил е охлаждане на отношенията със стратегическия съюзник - Русия, направил е армията неспособна за бой и в крайна сметка е довел обществото до разделение, значително увеличавайки подкрепата на предишните власти.
Ситуацията се влошава допълнително от несигурността в новооткритите (след прехвърлянето на седем региона около Нагорни Карабах в Азербайджан) участъци от арменско-азербайджанската граница и липсата на яснота по въпроса за лицата, държани от Азербайджан.
Намерения на Пашинян и обещания на Кочарян
Основните съперници на предстоящите избори са партията на Пашинян "Граждански договор" и блокът "Армения" на втория президент на страната Роберт Кочарян, който оглавяваше държавата през 1998-2008 г. и все още е популярен сред обществото. Според социологическите проучвания тези две сили са фаворитите в надпреварата и могат да получат около 24% от гласовете. Лидерите на тези политически сили водят тежка агитация, като непрекъснато се обвиняват взаимно, по-специално за поражението в Нагорни Карабах.
Пашинян вече заяви, че ако през 2018 г. е получил „кадифен мандат“ от хората, сега той иска „стоманен мандат“, за да „се справи с всички бивши корумпирани чиновници“ и „експлоатиращ елит“, които, както той повтаря, „искат да отнемат властта на хората“. В тази връзка Пашинян отива на срещи с избиратели с чук в ръка и обещава „да извади всички ръждясали пирони след победата“. Премиерът на Армения също иска от избирателите 60% от гласовете, за да има мнозинството в парламента, което е необходимо за вземане на решения.
Кочарян от своя страна продължава да повтаря, че след смяната на властта в страната трябва да се проведе независимо разследване, за да се установят причините за поражението в бойните действия в Нагорни Карабах. По думите му той е склонен да мисли, че войната е загубена поради предателство в най-висшите ешелони на властта. Бившият президент обещава да внесе стабилност, да възстанови боеспособността на въоръжените сили и да осигури икономически растеж. Най-близките привърженици на Кочарян открито наричат екипа на Пашинян „сила на злото“ и „капитулатори“.
Резултати от анкетите
Според социологическите проучвания трети в предизборната надпревара е блокът на третия президент Серж Саркисян (2008-2018 г.) и бившия шеф на Националната служба за сигурност Артур Ванецян „За честта“ - около 8%. Тази политическа сила води и тежка борба с настоящото правителство, обвинявайки го в поражение и разделение на обществото.
От 26 политически сили, участвали в изборите, шансове за сформиране на парламентарна фракция имат партията „Процъфтяваща Армения“ на известния бизнесмен Гагик Царукян, „Арменски национален конгрес“ на първия президент Левон Тер-Петросян (1991-1998), „Република“ на бившия министър-председател Арам Саркисян и „Просветена Армения" на Едмон Марукян. Ако основните състезатели не получат конституционно мнозинство (51%), а тази вероятност съществува, всеки от аутсайдерите в надпреварата може да наклони везните в една или друга посока.
Междувременно някои сили, като партията на Тер-Петросян, вече заявиха, че са и срещу Пашинян, и срещу Кочарян, което дава основание на експертите да приемат опасността от провал на опитите за сформиране на кабинет въз основа на резултатите от гласуването и възможността за провеждане на повторни предсрочни избори. Но това може да се случи само след като парламентарните сили не успеят да се споразумеят за създаването на коалиция в рамките на 15 дни след обявяването на окончателните резултати от гласуването.
Наблюдателите се опасяват, че и екипът на Пашинян, и екипът на Кочарян вече се готвят да оспорят резултатите от гласуването не само в съдилищата, но и на улицата. Въпреки факта, че Пашинян вече обяви, че „победата на народа“, тоест на неговата политическа власт, „не подлежи на съмнение“, той се обърна към кметството на Ереван с молба да предостави Площада на републиката в центъра на Ереван за митинг от 21 до 24 юни. Кочарян също заяви, че е уверен в победата си.
Източник/ ТАСС