Историята помни за Путин: Червената мафия, отвлеченият самолет и срещата с Елизабет Чейни

Този текст е част от съвместно разследване на тв канала "Настоящее время“ и Радио Свобода за първите стъпки на Владимир Путин във властта. Останалите материали по проекта можете да откриете на следните линкове:

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

• Как подчинените на Путин регистрираха фирми, за да крадат

• Скандалната комисия, от която Путин тръгва към върха

• Първата корупционна измама на Владимир Путин

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

• Путин, КГБ и изчезналият кокаин на израелски наркокартел

В жилищен район на Санкт Петербург, в незабележима бежово-кафява сграда на държавния архив, която отвън прилича на поликлиника, се съхраняват хиляди документи за работата на градската администрация: протоколи от срещи, длъжностни инструкции, щатни разписания, кореспонденция на ведомства. По закон достъпът до архива е отворен за всички. Но в каталога има значителна празнина: в него липсват документи за работата на Комитета по външни връзки на кметството през 90-те години на миналия век, когато той се ръководи от Владимир Путин.

За работата на комитета може да се разбере само от официалните месечни бюлетини, които не са представени изцяло, и от няколко годишни отчета. Документи с подписа на Путин и неговите подчинени – Игор Сечин, Дмитрий Медведев и Алексей Милер – ако се съхраняват някъде, то не е в този архив. Но дори и от официално наличните документи може да се добие представа за работните дни на екипа на Путин по време на първоначалното натрупване на капитал.

"Настоящее время" и Радио Свобода са дигитализирали бюлетините и докладите на Комитета за външни връзки за 1991 – 1993 г. и са ги публикували за първи път в интернет.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Путин, "Чупа-Чупс" и каталунците в Русия

Как бъдещият президент на Русия се оказва на едно ръкостискане от Салвадор Дали, а испанските бизнес проекти в Русия се натъкват на корупция и престъпност

В рубриката "Срещи на седмицата" в Бюлетина на Комитета по външни връзки могат да се намерят няколко интересни истории. Значителна част от срещите са преговори с потенциални чуждестранни инвеститори, но има и по-интересни съобщения, зад които стоят цели истории, например за тоталната корупция на петербургските чиновници, от която се оплакват чуждестранните им партньори.

На 28 септември 1992 г. Путин, заедно със Сергей Покровски, председател на Комитета по продоволствие на кметството, се срещат с президента на компанията Chupa Chups Енрике Бернат. Именно Бернат, внук на основателя на сладкарската компания Granja Asturias, изобретява карамел на клечка, за да не се налага родителите да мият всеки път децата си, които ядат бонбони с ръце и бършат ръцете си в дрехите. За да изведе Chupa Chups на международния пазар, в края на 60-те години на миналия век Енрике Бернат отива при стария си приятел, художника Салвадор Дали. Легендата разказва, че по негова молба Дали само за няколко часа създава лого на бонбоните, оцеляло почти непроменено и до днес – без да крие, че приема тази поръчка заради парите.

Отчасти срещата в Комитета по външни връзки е успешна: компанията Chupa Chups строи фабрика за бонбони в Санкт Петербург, а също така купува акции в сладкарския завод "Азарт" и застрахователната компания "Гарантия". Марката Chupa Chups не напуска Русия дори след началото на войната в Украйна. Други опити на предприемчиви каталунци да навлязат на руския пазар завършват с неуспех. Основната причина за това, както самите те си спомнят, е тоталната корупция на градските чиновници. Не помага дори фактът, че най-големият каталунски бизнесмен някога всъщност спасява живота на първия президент на Русия.

На 30 октомври 1992 г. Анатолий Собчак и Владимир Путин, както следва от няколко оскъдни реда в бюлетина, се срещат с "г-н Луис Пренафета, вицепрезидент на A/O Хуспи". "Хуспи" е компания, създадена специално за инвестиране в Русия, равни дялове в нея влагат гореспоменатият ръководител на Chupa Chups Бернат и Луис Пренафета. "Хуспи" трябва да доставя продоволствие на Русия и да изгради мрежа от бензиностанции – Пренафета по това време оглавява испанската държавна петролна компания Petrocat. Страните се договарят за сътрудничество още през февруари 1992 г., когато Собчак, Путин и Игор Сечин отиват в Барселона по покана на кметството на този град.

Това се случва точно един месец преди депутатът от Законодателното събрание на Санкт Петербург Марина Сале да предаде на началника на Контролното управление на президентската администрация Юрий Болдирев изводите на оглавяваната от нея депутатска комисия, която открива признаци на корупция в програмата за снабдяване на Санкт Петербург с продоволствие в замяна на руски суровини. Тогава Луис Пренафета е един от най-влиятелните хора в Каталуния и се занимава не само с бизнес, но и с политика, като всъщност е дясна ръка на лидера и оглавяващ автономното ръководство на Каталуния Жорди Пуйол. В това си качество той работи за стартирането на независима каталунска телевизионна компания, издава собствен вестник и обикаля света, опитвайки се да установи контакти с други страни (испанските журналисти също пишат, че Пренафета е организирал срещите на Пуйол с проститутки, самият той отрича това).

Операция за Елцин

В руските медии името на Пренафета започва да се среща през същата 1992 година. От публикациите следва, че октомврийската среща на Пренафета с Путин далеч не е единствената за каталунеца в Русия: както пише "Комерсант", като част от проект за организиране на доставки на руски петрол за Испания в замяна на испански технологии и храни, Пренафета се среща и с Егор Гайдар и ръководители на редица руски министерства.

Впрочем първото споменаване на Пренафета във връзка с Русия датира още от 1990 г. и крие зад себе си истински трилър. Министърът на външноикономическите връзки на Руската федерация в правителството на Иван Силаев – Виктор Ярошенко, си спомня в ефира на Радио Свобода как през 1990 г. лети с Борис Елцин за Испания, в Кордоба, на международна конференция "Европа без граници". Това пътуване, според Ярошенко, едва не завършва трагично за бъдещия президент на Русия.

От Кордоба Елцин трябва да лети с въздушно такси до Барселона, където е поканен от въпросния Жорди Пуйол. По пътя отказват генераторът и системата за резервно захранване на лекомоторния самолет. Пилотите по чудо успяват да извършат аварийно кацане на отдалечено планинско летище. Кацането е екстремно: както си спомня Ярошенко, самолетът "почти се разби върху пистата" и основният удар пада върху опашната част, където седи Елцин.

Ярошенко си спомня още, че вече в Барселона, където руската делегация пристига с друг самолет, Елцин чувства силна болка в гръбнака, а след това е почти напълно парализиран – при удара е смачкан междупрешленен диск, който прищипва нерв. В каталунската столица Елцин претърпява спешна операция, а местните медии на всеки половин час съобщават за здравословното му състояние. Това, което не съобщават, е, че спешната операция на съветския политик е организирана от Луис Пренафета. Този малко известен факт през 2017 г. си спомня испанският журналист Салвадор Сострес. По думите му Елцин в знак на благодарност кани Пренафета в Москва, той се възползва от тази покана и уж дори пие с Елцин в Кремъл. Пренафета идва в Русия като представител на шефа на Chupa Chups Енрике Бернат и се опитва да договори закупуването на ниви с цвекло за производство на захар.

"Червената мафия"

Между това пътуване и срещата с Путин през октомври 1992 г. в биографията на Пренафета има още един епизод, свързан с Русия. Каталунският предприемач идва в Москва за втори път, този път с планове да купува евтин петрол в замяна на хранителни продукти. Както си спомня през 2008 г. журналистът от испанския вестник El Confidencial Антонио Фернандес, Пренафета "плаща цяло състояние", за да получи разрешение от руското министерство на енергетиката за внос на руски петрол в Испания. Когато разрешението пристига в офиса му в Барселона по факса, бизнесменът отлита за руската столица и отива направо в Министерството на енергетиката – но там дори не му позволяват да влезе през вратата, заявявайки, че факсът, който показва на охраната, е грубо изфабрикуван фалшификат.

В Санкт Петербург, пише Фернандес, Пренафета отново се сблъсква с проблеми въпреки личната аудиенция при Путин. Този път той не само предлага храна и тютюн в замяна на петрол, но и води със себе си Артур Суке, собственик на три казина в Каталуния.

Суке и Пренафета се опитват да "продадат" на кметството идеята за създаване на регионална лотария в Санкт Петербург, но отново са измамени. Както пише El Pais през 1994 г., дават им фалшиви документи за предоставяне на концесия за създаване на лотария и им е казано, че след публикуването на официално съобщение в правителствения вестник трябва да заплатят 200 милиона песети (около три милиона евро) за оформяне на цялата документация. Малко след това Пренафета научава, че концесията всъщност е предоставена на компанията на Тед Търнър, основател на CNN.

"Разиграваха ни от един кабинет в друг, пропиляхме си времето и търпението", казва Пренафета в интервю за каталунския вестник La Vanguardia за посещението си в Санкт Петербург. Хавиер Бернат, син на Енрике Бернат и негов наследник начело на Chupa Chups, си спомня, че фирмата "Хуспи" се сблъсква с невероятна корупция сред руските чиновници: всеки от тях трябвало да получи подкуп от около 20 хиляди песети (днес около 300 евро). За да бъдат изпълнени поне някои споразумения с руснаците, според Бернат-младши било необходимо да се сключват договори с "препоръчани" посреднически фирми и да се наемат руски юристи, три четвърти от хонорарите на които отивали за подкупи на държавни служители.

Още една "каталунска следа" сред откритите в бюлетина на Комитета по външни връзки през ноември 1992 г. – в рубриката "Укази на кмета на Санкт Петербург" се казва за одобрението на проект за строеж в града на търговски комплекс на едро и дребно тип "Меркабана", Барселона, Испания" (правилното изписване на името е Merkabarna). Както пише "Ел Паис", идеята за създаване на такъв пазар хрумва на Собчак след пътуването до Барселона с Путин през 1992 г. Друг участник в това пътуване от Комитета по външни връзки, секретарят на Путин Игор Сечин, се присъединява към работната група за проектиране и изграждане на пазара – но и на този проект не е съдено да се реализира.

Мануел де Форн, координатор на стратегическия план за развитие на Барселона, идва в Санкт Петербург, за да обсъди изграждането на пазара с Путин. Той си спомня какво става ясно на място: възможно е да се построи пазар, но няма да има какво да се търгува на него, просто в града няма продукти в такива количества. Де Форн също казва, че корупцията е била голям проблем: "Путин не ни е искал пари директно, но други хора ни обясниха всичко за подкупите", казва той. За същото разказва пред испанските медии Игнасио Фереро, собственик на испанската компания Nutrexpa, която притежава марката Cola Cao, запомнена от руснаците с рекламата си.

От тотална корупция на руските чиновници неведнъж се оплакват и други испански бизнесмени, например производителят на известното пенливо вино Freixenet. Жозеп Ферер, тогавашният ръководител на компанията, нарича "червената мафия" мрежата от организирани от бивши служители на КГБ фирми, с които било необходимо да се договарят.

Там дал, тук взел

Биографията на Луис Пренафета обаче свидетелства, че самият той е далеч от образа на кристално честен бизнесмен.

През октомври 2009 г. Пренафета и няколко негови съратници са арестувани по мащабно дело за корупция, разследвано от добре познатия съдия Балтасар Гарсон. Година по-рано Гарсон разследва руската мафия в Испания и дори планира да отиде в Москва, за да разпита бизнесмена Олег Дерипаска. В рамките на това разследване, в центъра на което са представители на организираната престъпна група "Малишев", е извършен обиск в испанската вила на депутата от Държавната дума от "Единна Русия" (партията на Путин) Владислав Резник. През август 2009 г., по време на разпита от Гарсон на рецидивиста Луис Родригес Пуейо, последният заявява, че през април 2008 г. се е опитал да отвлече сина на милиардера Франсиско Ернандо по заповед на Резник. Пуейо твърди, че причината за поръчката бил отказът на Ернандо да върне 30 милиона долара на Генадий Петров, лидер на "тамбовската" организираната престъпна група.

Още през декември същата 2009 г. Пренафета е освободен от затвора срещу гаранция от 1 милион долара. През 2017 г. той се признава за виновен в съда и е осъден на глоба от 25 милиона евро.

Оттогава политическата и бизнес кариера на Пренафета постепенно затихва и сега той е обикновен каталунски пенсионер, написал няколко книги за живота си. Няколко известни испански журналисти, включително от Каталуния, неведнъж се опитват да се свържат с него по молба на руските си колеги, но тези опити са неуспешни. В своите мемоари Пренафета говори и за приключенията в Русия в началото на 90-те години, като накратко описва техния резултат като "пълна катастрофа". Въпреки това Русия изгражда доста топли отношения с каталунските политици от новото поколение, които възможно довеждат през 2019 г. до обвинения срещу ГРУ в подкрепа на референдума за независимост на Каталуния, обявен за незаконен от испанските власти. Единственият спомен от опитите на каталунците да правят пари в Русия в началото на 90-те години остават "Чупа-Чупс" и "Кола Као" – и сладки, както и несбъднати мечти за евтин руски петрол.

Музикантът от Баку и наградата за магьосника Чуров

Как уличен музикант отвлича самолет в Европа, за да избегне война, и 20 години отмъщава на чиновниците, които го връщат обратно

В бюлетина на Комитета по външни връзки на санктпетербургското кметство за 1993 г. може да се намери кратка бележка, в която се споменава името на Владимир Чуров, бъдещия ръководител на Централната избирателна комисия на Русия, а по това време той работи като главен специалист на комитета на Путин. Чуров получава благодарност (и премия) за своя професионализъм при завръщането в Русия на отвлечения в Швеция полет Тюмен – Санкт Петербург. Каква е била ролята на Чуров в този случай, не става ясно. Най-вероятно комитетът на Путин, използвайки връзки в Швеция, е помогнал на руската авиокомпания да върне отвлечения самолет в родината. Зад тази история се крие невероятната съдба на похитителя-отмъстител и любител на котки Тамерлан Мусаев.

Чанта с гранати

През 1993 г. Тамерлан Мусаев, уличен музикант от Баку, бягайки от призива за войната, която се разгаря в Карабах, заедно със съпругата си и 7-месечната си дъщеря отвлича самолет, летящ от Тюмен за Санкт Петербург.

„Те [в Баку] хващаха хората на улицата и питаха: „Защо не си на война?“ От 18 до 35 [години] всеки трябваше да воюва. Но половината не воюваха, а се откупуваха. [...] Казах: Няма да плащам и въобще няма да воювам: за мен това е гражданска война, за мен, да убивам арменци, е същото като да убивам украинци, това е неприемливо“, спомня си Мусаев много години по-късно в интервю за Радио Свобода. Първо семейството се опитва да избяга в Европа през Турция и Румъния, но се отказва от тази идея поради бременността на съпругата на Тамерлан – Марина. Тогава той измисля плана за отвличане на самолета.

Мусаев взема две ръчни гранати от познат, дезертира от войната и идва със семейството си в Тюмен – той редовно носи там различни стоки от Турция за продажба и е наясно с хаоса, който цари на летище Рощино. В едно интервю Мусаев дори твърди, че се познавал с пилота, който работил по линията Тюмен – Санкт Петербург и превозвал пътници „зайци“. Чантата с гранатите била занесена до самолета, летящ за Санкт Петербург, срещу 30 хиляди рубли (около 5 долара по тогавашния обменен курс) от началник-смяната на товарачите.

По време на полета Мусаев вади щифта на една от гранатите и го праща заедно с бележка до пилотите. Похитителят иска да лети за Америка, но пилотите му обясняват, че Ту-134 ще се нуждае от междинно кацане. Възникна вариант с Финландия и тогава екипажът убеждава Мусаев да лети за Стокхолм след презареждане в Естония. В Талин Мусаев пуска 15 пътници, предимно възрастни хора, един от тях уж се връща обратно, защото искал „да лети за Европа“. Други 15 души са изведени тайно през товарния отсек от стюардесите.

В Стокхолм малката дъщеря на Мусаеви Сабина остава без чисти памперси, Марина е изтощена, шведските преговарящи намекват за възможността за получаване на убежище. Тамерлан, който държи в ръцете си гранатата в продължение на 14 часа (по-късно, на въпроса дали всъщност е била бойна граната, той отговаря уклончиво), се предава на властите.

Мъжът е арестуван и поставен в изолатор, условията в който той сравнява със санаториум. Семейство Мусаеви многократно е показвано по шведската телевизия, за известно време те стават местни звезди. Тамерлан разчита да излежи кратка присъда в Швеция и да получи убежище, особено след като шведските закони забраняват екстрадицията в страни, където е предвидено много по-тежко наказание за същото престъпление. Но шведският съд решава, че и в Русия, и в Швеция похитителят ще лежи около пет години, и изпраща семейство Мусаеви в Русия. Чрез журналистите Мусаеви умоляват шведите да оставят поне малката Сабина в страната, но властите решават друго. "След това разбрах две неща. Първо: нещо не беше наред в шведското кралство. Второ, Швеция се страхува от скандали, което означава, че ще воювам с нея чрез това оръжие", спомня си по-късно Тамерлан. В Санкт Петербург той е осъден на 12 години, Марина – на 6 години условно.

Серийният отмъстител и котката на име Гъска

Мусаев е освободен през 2002 г., след като излежава девет години и половина. Той има само съветски паспорт, издаден в Азербайджан, Русия иска да депортира Тамерлан, но не е ясно къде. Мусаев иска да бъде върнат обратно в Швеция, но от консулството заявяват, че не са длъжни да се занимават с неговата съдба. Тамерлан работи като музикант в ресторанти, отива в телевизионното шоу на Андрей Малахов и някак си получава руско гражданство няколко години по-късно. Развежда се със съпругата си. До 2014 г. той пести пари и решава да си отмъсти на Швеция, чиито власти според Мусаев са отговорни за злощастията му.

Тамерлан пристига в Дания и излита от Копенхаген за Осло – той специално избра полет, който пресича шведското въздушно пространство. Мусаев, който този път лети без семейството си, но в компанията на котката Гъска, намеква на стюардесата, че в багажното отделение има бомба. Самолетът каца в Гьотеборг и Тамерлан отново отива в шведски затвор. Той очаква да получи 7 месеца за фалшиво съобщение за бомба и да използва съда за протест, но съдебното заседание е закрито за пресата и Мусаев е осъден на 1,5 години, като се озовава не в "санаториум", а в наказателен изолатор. Този път той е разочарован не само от Швеция, но и от шведските затвори. Котката Гъска успява да намери място в котешки приют за 100 евро на месец. Когато Мусаев излиза на свобода, е експулсиран в Русия със забрана за влизане в Европейския съюз за 10 години. Гъска остава в Гьотеборг.

Връщайки се в Санкт Петербург, Тамерлан решава да не губи време и да продължи своята своеобразна вендета. Месец по-късно си купува билет за Турция с кацане във Финландия. В транзитната зона на летището в Хелзинки Тамерлан се обръща към полицията и казва, че на борда на самолета, който в момента се намира в Стокхолм, е заложена бомба. Бордът е прегледан, бомба, разбира се, не е намерена, но Мусаев е арестуван – и отново изпратен в Швеция. Този път лежи по-малко от година. Връщайки се отново в Санкт Петербург, Тамерлан дава дълго интервю за изданието "Фонтанка", в което казва, че е станал руски патриот и е напълно разочарован от Швеция – но не смята, че отмъщението му е приключило.

„Два овена – аз и Швеция – се срещнаха на моста и нито един не иска да отстъпи. Разбирам, че им е обидно, че някакъв гастарбайтер от Русия им оказва натиск. Но днес искам още Швеция да не плюе в лицето на руски гражданин. Искам ръцете им да треперят от страх при вида на руски паспорт“, заявява Мусаев.

През 2016 г. упоритият Тамерлан пристига в Амстердам и оттам съобщава за бомба, уж заложена в един от шведските ресторанти на „Макдоналдс“. Полицията го задържа, но след разговор с шведските си колеги го изпраща обратно в Русия. В началото на 2017 г. Мусаев отново си купува билет за Амстердам и иска политическо убежище в Нидерландия. Докато чака решение от нидерландските власти, той отново съобщава за бомба, уж поставена в самолет, който се готви да излети от Стокхолм. Този път сигналът му е игнориран.

Същата година, след като получава разрешение за временно пребиваване в Нидерландия, Тамерлан заминава за Гьотеборг по суша – през Дания и известния мост Йоресунд. На шведския граничен пункт самият той се приближава до граничаря и пита: възможно ли е да влезе, за да вземе котката Гъска? Мусаев е арестуван, прекарва 2,5 месеца в затвора, връща се в Санкт Петербург и оттам отново отива в нидерландския бежански лагер.

Към края на 2020 г. на Мусаев е отказано убежище в Нидерландия. Тогава Тамерлан носи бележка в офиса за коли под наем на летище Схипхол, в която се говори за бомба, поставена в самолет Амстердам – Стокхолм. След това се качва на автобус в посока Харлем и след няколко часа самият той се предава на полицията. Мусаев се надява да попадне отново в затвора – този път нидерландски, но вместо това отново решават да го депортират.

През лятото на 2021 г. Мусаев най-накрая се събира с котката Гъска и чака в нидерландския миграционен център поредната депортация в Русия. Той отново променя отношението си към Русия, поне на думи, и в интервю за местен вестник казва, че би искал да остане в страната, за да може свободно да говори за руските власти. "Искам да публикувам в интернет статии, критикуващи правителството. Това е невъзможно в Русия и затова е опасно за мен да се върна. Ако се върна, ФСБ ще ме арестува. Ще ме вкарат в затвора по скалъпени обвинения “, казва Тамерлан Мусаев.

На 16 март 2022 г. Мусаев пише на журналистите от „Настоящее время“ и Радио Свобода, че все още се намира в същата стая на миграционния лагер с котката си Гъска. Нидерландските власти редовно отказват на Мусаев убежище, но "наистина независими съдии" отменят това решение.

P.S. Как Путин срещна Елизабет Чейни, но "не направи впечатление"

През есента на 1992 г., както следва от друга малка бележка в бюлетина на Комитета по външни връзки, Владимир Путин се среща с делегация от Държавния департамент на САЩ. На дневен ред е създаването на фонд за подкрепа на руския бизнес. В мероприятията участва американската правителствена агенция за международно развитие USAID, чиято работа е забранена от руските власти 20 години по-късно, през 2012 г.

Както следва от бюлетина на Комитета по външни връзки, начело на американската делегация е Елизабет Чейни, 26-годишна служителка на USAID и дъщеря на американския вицепрезидент Дик Чейни при Джордж У. Буш – която оттогава става член на Конгреса и попада под обстрела на своите съратници от Републиканската партия за критика на Доналд Тръмп. Както разказват представители на Чейни, на разговорите, които се провеждат и в други руски градове, се обсъждат програми за хуманитарна помощ.

На 12 април 2022 г. Елизабет Чейни, както и останалите членове на Конгреса на САЩ, попада под санкциите на Русия, страната, с която се опитва да установи икономически връзки преди три десетилетия. Чейни, която още преди началото на руската инвазия в Украйна не се поколебава да критикува руските власти за авторитаризъм, нарича появата на името си в руския санкционен списък "почетен знак".

Журналистите се свързват с Елизабет Чейни с молба да си припомни някои подробности за тази среща, но се оказва, че тя помни повече не Путин, а друг руски политик.

"Владимир Путин тогава изобщо не ми направи впечатление", казва Чейни. По думите ѝ по време на пътуването до Русия през 1992 г. тя запомня друг човек – младия губернатор на Нижегородска област Борис Немцов, който "посвети живота си на борбата за свобода".

"Години по-късно главорезите на Путин убиха Немцов заради отдадеността му на тази борба и защото беше заплаха за Путин. Но все пак децата на Борис и страната му ще го помнят и ще почитат паметта му още дълго време, а Владимир Путин ще влезе в историята като порочен и неуверен в себе си военен престъпник", заключава Елизабет Чейни.