Посещавайки фронта близо до Херсонска област (в Запорожието) на 19 юни, президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че украинските военни ще продължат да се бият с Русия и "ще връщат всичко, което е наше", а по-рано той говори за намерението си "да освободи нашия Крим". Въпреки че тези цели са разбираеми, суровата и кървава реалност на бойните полета в Източна Украйна е, че колкото повече Киев се стреми към военна победа, толкова по-вероятно е той да бъде победен. Политиката на САЩ, ръководена от националния интерес, трябва да се промени, за да отрази тази реалност. Това пишат в анализ за Foreign Policy Тулси Габард* и Даниел Дейвис*.
В самото начало на конфликта Украйна и Западът бяха доста окуражени от факта, че Русия не успя да превземе Киев и да смени режима и понесе значителни загуби. Въоръжените сили на Украйна, напротив, се биха героично и надминаха всички очаквания. В отговор САЩ и десетки други западни страни организираха доставката на оръжия и боеприпаси.
Украйна приветства всякаква помощ, но доставките бяха пъстра смес от модерни и остарели оръжия, западни и съветски. Редица системи изискват специално обучение, специална поддръжка и боеприпаси от различни калибри - понякога взаимно изключващи се. Освен това, за да пристигне всичко на мястото и да работи, е необходима мащабна и сложна логистика. Днес тя не съществува и Украйна до голяма степен трябва да импровизира.
Междувременно украинските лидери настояват за повече оръжия, смятат, че това, което е изпратено или обещано, очевидно не е достатъчно. Съветникът на президента на Украйна Михаил Подоляк написа миналата седмица, че в допълнение към вече обещаното оборудване, Украйна се нуждае от "1000 броя 155 мм гаубици; 300 реактивни системи за залпов огън; 500 танка; 2000 бронирани превозни средства и 1000 дрона". Мащабът на тези искания показва колко е трудно за украинските сили да устоят на руската атака от изток, камо ли да обърнат течението и да спечелят.
Русия промени тактиката от известно време и даде приоритет на огневата мощ (на артилерията) в битката за Донбас, като се изстрелват зашеметяващо количество боеприпаси – понякога над 70 000 на ден – и ракети срещу украинските сили. Освен това ежедневно се извършват до 300 полета над Украйна. Киев, от друга страна, изстрелва около 10 пъти по-малко снаряди и прави от 3 до 5 полета - и то дори не всеки ден.
Поради огромната разлика в огневата мощ, Украйна търпи непоправими загуби: всеки ден страната губи до 200 убити и 500 ранени. Загубите в оборудването са не по-малко опустошителни: повечето от оръжията от съветската епоха, с които Украйна разполагаше в началото на конфликта, са унищожени, а цели категории боеприпаси са се свършили. Никоя армия не може да устои успешно с такива загуби – това се доказва от скорошната загуба на редица градове и почти пълното обкръжаване на Донбас.
Политиците в Киев и Вашингтон обаче не отчитат реалността на бойното поле. Миналата седмица Зеленски потвърди, че Украйна възнамерява да възстанови цялата си земя, загубена след първата руска инвазия през 2014 г. - близо 20% от територията на страната. Относно перспективите за споразумение с преговори той добави ден по-късно, че "няма време" за разговори с Русия.
Заместник-министърът на отбраната на САЩ Катлийн Хикс наскоро каза, че Пентагонът е "добре оборудван" и може да подкрепя Украйна в продължение на пет, десет, дори двадесет години. Въпреки това нашият значителен боен опит ни кара да се съмняваме, че Украйна ще издържи дори пет до десет месеца – камо ли десетилетия.
Все още има време, а Киев все още контролира 80% от територията си. Ако САЩ променят политиката си, това ще помогне за спасяването на живота на обикновените украинци и ще предотврати по-нататъшни териториални загуби. Администрацията на Байдън трябва най-малкото да отложи целите си за отслабване на Русия и вместо това да разчита на дипломация, за да накара Киев и Москва да преговарят за мир.
В националните интереси на Съединените щати е да се предотврати ескалацията на украинския конфликт, така че той да не се разпространи извън страната. Жизненоважно е да се избегне рискът от пряка конфронтация между САЩ и Русия (или НАТО и Русия): глобалните последици от ядрена война биха били ужасни. Последният път, когато рискът от ядрена война беше толкова висок, беше по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г.
От Киев и Москва зависи как и кога ще приключи конфликтът, но военната помощ на САЩ пренаписва украинските намерения. А интересите на САЩ и на Украйна не са идентични.
Всяко споразумение ще засяга трудни въпроси - териториални отстъпки и неутралитет на Украйна. Вариантите вече са неприятни, но ще станат още по-лоши, ако Русия печели на бойното поле, като почти сигурно това ще се случи в битката за Донбас.
Прекратяването на огъня е в интерес на Украйна, Европа, Съединените щати и целия свят. На този кръстопът е наложително САЩ и Западът да вземат предвид реалното състояние на нещата на бойното поле, а не безразсъдно да се стремят към нещо непостижимо. Ако игнорираме реалността достатъчно дълго, тогава Украйна може да загуби всичко заедно със съществуващите лостове за влияние.
ОЩЕ: Байдън обяви колко допълнително войници и оръжие разполага в Европа
* Тулси Габард - бивш член на Камарата на представителите на САЩ, кандидат за номинация за президент на демократите на изборите през 2020 г., подполковник в резерва на американската армия. Всъщност, точно след като отстъпва в президентската номинация на Байдън, макар и да е член на Демократичната партия, Габард сменя курса с по-консервативни позиции на всякакви теми. Тя е известна позицията си срещу действията на администрацията на Байдън в Украйна и е срещу американските санкции срещу Русия, като обвинява настоящия президент на САЩ, че ще превърне Украйна "във втори Афганистан" и прокарва тезата, че САЩ и НАТО са виновни за войната в Украйна, защото са провокирали Владимир Путин. Интересното е, че Габард гостува нерядко на Fox News и водещия Тъкър Карлсън, който определяше Володимир Зеленски за "диктатор" заради ареста на кумеца на Путин Виктор Медведчук. Но Габард е известна и с това, че критикува Доналд Тръмп за убийството на иранския генерал Касем Солеймани, а освен това е персона нон грата в Азербайджан след визита в подкрепа на Армения през 2017 година, като през 2020 година критикува открито турския президент Реджеп Ердоган, че разпалва конфликта в Нагорни Карабах.
* Даниел Дейвис е старши сътрудник в мозъчния тръст "Приоритети на отбраната" и бивш подполковник в американската армия, участвал в "Пустинна буря" и общо 4 пъти в бойни мисии. Той нерядко е гост на Fox News - телевизия, която явно не подкрепя визията на Демократическата партия и Джо Байдън. Освен това е известен като човек, изнасял вътрешна информация за американската армия - например в Афганистан, с която се противопоставя на казаното и налаганото като визия от висшестоящи и рисува картина на бъдещ американски провал именно в "държавата на талибаните" - статия за това има в The New York Times.
Анализ: САЩ и НАТО нямат достатъчно конвенционални оръжия за Украйна
Превод: Ганчо Каменарски
