Авторът Е. Абизаид е работил 20 години в Централна Азия и в Турция. В момента той е учител но история в училище в Истанбул.
Членове на „Ислямска държава“ от централно-азиатски произход са замесени в терористичните нападения на летище „Ататюрк“ и в нощния клуб „Рейна“ в Истанбул. Нападението на летището през юни бе извършено от чеченец, киргиз и узбек, предполагаемо тренирани от „Ислямска държава“. В момента турските власти подозират узбек за стрелбата в нощния клуб на Нова година. „Ислямска държава“ отново пое отговорност за нападението и обяви война на Турция. Въпреки че не е възможно да се потвърди колко жители на републиките в Централна Азия се бият на страната на „Ислямска държава“, има твърдения, че те се използват често за камикадзета.
Понеже Централна Азия получава малко внимание от западната преса, човек може веднага и да не свърже „Ислямска държава“ като най-вече арабско движение с тюркските нации на бивша съветска Централна Азия. „Ислямска държава“, привличайки узбеки и кирзиги за терористичните актове в Турция, получава предимството на близките езикови и културни белези, които имат с турците – те се сливат с множеството по-лесно от арабите. Тези характеристики, както и бурната история на региона от разпадането на СССР през 1991 г. правят Централна Азия плодородна земя за събиране на попълнения за „Ислямска държава“.
Разпадането на Съветския съюз доведе до последната фаза на Афганистанската война и до началото на конфликта в Таджикистан – конфликти, създали талибаните и по-малко известно „Ислямско движение на Узбекистан“ (ИДУ). Целта на ИДУ е да замени режима на президента на страната Ислам Каримов с ислямски халифат, управляващ от долината Фергана. За да се преборят с първоначалната ефективност на ИДУ, страните от Централна Азия – Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан, ограничиха движението между страните само за тези, които притежават визи. Това не спря ИДУ от извършването на опасни нападения в Киргизстан от базите им в Таджикистан през 1999 и 2000 г. преди възможностите им за водене на бой да бъдат ограничени от инвазията на САЩ в Афганистан през 2001 г. Въпреки, че САЩ и съюзниците им унищожиха основата на ИДУ, тяхното наследство е двойно – от една страна създаде ислямистка алтернатива на централно-азиатските авторитарни режими и от друга засилиха натиска на местните власти срещу исляма и политическата опозиция.
Събитието, което е въплъщение на това наследство е Андиджанското клане от 2005 г. Узбекистанската армия разби протести в града, в които участваха и местни жители, желаещи по-добри работни места, образование и правителствени служби, и ислямисти, които се противопоставят на режима. Тогава загинаха повече от хиляда души. Оттогава в Узбекистан цари нестабилен мир. След скорошната смърт на президента на Узбекистан Ислям Каримов мнозина се притесняват, че последствията от Андиджан ще се превъплътят в ново насилие. Но дори и стабилността да бъде запазена, „Ислямска държава“ лесно ще може да привлече нови бойци от недоволното местно население.
Обявяването на ислямистките политически партии в региона за незаконни, като „Хизб ал Тахрир“, чиято цел е мирното създаване на халифат в Централна Азия, кара мнозина млади местни жители да вземат оръжие за радикални тайни операции. Това се случва въпреки факта, че съпротивата в името на исляма има по-малко общо с религията и повече с липсата на надежда, отчаянието и гнева, създадени от потъпкващото права и некомпетентно управление. Провалът на централно-азиатските правителства да извършат политически и икономически реформи, както и да отслабят примката си над ислямските политически партии и организации може да доведе до още по-голям, вдъхновен от „Ислямска държава“ конфликт в региона и повече нападения от страна на централно-азиатци в чужбина. Скорошните събития в Истанбул дадоха да се разбере, че терористите от „Ислямска държава“ в Централна Азия напускат родните си места, за да се бият на страната на ислямистите в Сирия и в Турция.
Правителствата в Централна Азия трябва да предприемат първата крачка в борбата срещу „Ислямска държава“ , преструктурирайки нефункциониращата образователна система на страните си. Също така, въпреки че политическите реформи в региона ще са бавно, е необходимо лидерите в Централна Азия да открият политическата арена за опозиционни групи, както и да се преборят със систематичната корупция. Докато местните режими продължават да не обръщат вниманието на тежкото положение на собственото си население, все повече негови представители ще се присъединяват към редиците на „Ислямска държава“.
Някога предизвикващата гордост съветска образователна система отстъпи място на такава, обладана от дълбока корупция след разпада на СССР през 1991 г. Отличителни белези за това включват зле платените и ниско квалифицирани учители, западналите училища, старите материали и широко-разпространеното даване на подкупи. Тази система произвежда най-вече нискоквалифицирана работна сила, която разчита на патронаж и вътрешни връзки, за да успее. В резултата на това младите и злеобучени централно-азиатци стават податливи на екстремистката пропаганда и от възможността да получат прехрана и цел в живота чрез „Ислямска държава“.
За да се подобри ситуацията, правителствата в Централна Азия трябва да отклонят част от своите печалби от експлоатацията на природните ресурси за повторното построяване на образователната инфраструктура, или поне да увеличат заплатите на учителите и да намалят разпространението на подкупите.
Политическите реформи са също жизненоважни, понеже страните от Централна Азия са заплашени от „Ислямска държава“. Преподавателят от университета „Брукингс“ в САЩ предупреди Конгреса преди десетилетие , че „обективен и всеобхватен анализ на корените на религиозния екстремизъм, дългосрочното предоставяне на помощ и внимателното оценяване, координиране и прогнозиране са единствения начин да се решат предизвикателствата в Централна Азия и да се постигне успех във войната срещу тероризма в региона“
Докато режимите в региона продължават да не обръщат внимание на тежкото положение на населението си, все повече хора от региона ще се присъединяват към „Ислямска държава“ и ще извършват терористични актове в чужбина. Пакистанският журналист Ахмед Рашид се оплака преди 17 години, че международната общност трябва да разбере, че „бъдещето на Централна Азия може да повлияе на бъдещето на останалия свят“. Това е по-важащо днес, откогато и да било.
Питайте гражданите на Истанбул.
National Interest
