Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Служебното правителство на Делян Пеевски даде на Делян Пеевски сградата на НДСВ, където се помещаваха НАП и Агенцията за инвестиции.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Признаването на грешки е любим и любопитен политически жанр. От една страна - рядкост, но за компенсация - със закъснение.
1. Топло-семейни чувства и учреждения Резултатите от изборите вече се обсъждат от второто място надолу. За първото интрига липсва.
Да се изключиш от всичко и да се наспиш безцеремонно е финален акорд на деня, жадуван все по-често като най-блажено щастие.
В едно от последните си интервюта Кирил Маричков разказва за песента "Среща" и накрая заключава с обикновен тон, че е вечна.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Хедонизмът е не само житейска нагласа, предразположеност към извличането на щастие във всеки момент. Но и умение, което може да се развива.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Очарователна и алтруистична постъпка - куриозното бутане на влака Пловдив-Димитровград, не бива да остава като изолирано явление.
