В днешното издание на „Видимо и невидимо: Изопачената история“ Кънчо Кожухаров ни среща с Горица Радева – българка, изоставила артистичния си път, за да стане военен кореспондент в Украйна. Това не е просто житейска трансформация, а съзнателен избор, продиктуван от морална отговорност и дълбока съпричастност.
Сред личните мотиви на Горица Радева за това рязко завъртане на житейския си път са семейни връзки с бесарабски българи, възхищение от бойния дух на полка „Азов“ и дълбокото убеждение, че българската публика има нужда от информация от първо лице. По думите ѝ, липсата на български кореспондент в Украйна оставя огромна информационна празнина, която тя се заема да запълни.
Бойците, представяни от руската пропаганда като "укронацисти", са в действителност, според Радева, млади, мотивирани патриоти с ясни морални устои. Тя описва организацията им като добре структурирана, със силно бойно планиране, командвана от хора с реален опит, без йерархичен фанатизъм, а с човешки и професионални отношения. Всички в 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ са доброволци, а отношенията между тях са нормални и приятелски. Още: Изкуството като антидот срещу фалшивата реалност (ВИДЕО)
Гостът споделя, че една от основните разлики на украинската армия от руската е, че докато руските войници се подчиняват строго на фанатичните заповеди дошли „отгоре“, украинците имат „мрежова структура“, т.е. всеки командир, на каквото и да е равнище, взима свои собствени решения без да се налага да ги консултира, да иска разрешение. Има много повече свобода на действие, но всеки командир носи своята отговорност.
Разказите ѝ от фронтовата линия пренасят зрителя в суровата реалност на войната. Те са едновременно стряскащи и човешки – с щипка хумор, както в случката, когато по погрешка се оказват близо до руската страна на фронта.
Друга отчетлива разлика, на която Радева е свидетел, е отношението към военнопленниците. Украинските бойци оказват медицинска помощ на пленените от тях руснаци. За сравнение Радева разказва за изтерзаните украински бойци, излизащи от руски плен – „все едно са излезли от Освиенцим“.
Оказва се, че да си българин с проукраинска позиция носи рискове – включително обиди на улицата и подозрение от медии. Радева споделя горчив опит от участие в голяма медия заради отказа ѝ да свали значката на "Азов". „Да сваля тази значка би било предателство към паметта на загиналите. А и кой тогава ще каже: абе, хора, те са нормални момчета, няма нацизъм?“ Според нея част от по-широкия проблем за българската информационна среда е автоцензурата или неинформираността на журналистите. Още: Чавдар Стефанов: Руснаците са убити като общество (ВИДЕО)
Гледайте целия разговор във видеото.
