Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Служебното правителство на Делян Пеевски даде на Делян Пеевски сградата на НДСВ, където се помещаваха НАП и Агенцията за инвестиции.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Признаването на грешки е любим и любопитен политически жанр. От една страна - рядкост, но за компенсация - със закъснение.
1. Топло-семейни чувства и учреждения Резултатите от изборите вече се обсъждат от второто място надолу. За първото интрига липсва.
Да се изключиш от всичко и да се наспиш безцеремонно е финален акорд на деня, жадуван все по-често като най-блажено щастие.
В едно от последните си интервюта Кирил Маричков разказва за песента "Среща" и накрая заключава с обикновен тон, че е вечна.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Хедонизмът е не само житейска нагласа, предразположеност към извличането на щастие във всеки момент. Но и умение, което може да се развива.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Очарователна и алтруистична постъпка - куриозното бутане на влака Пловдив-Димитровград, не бива да остава като изолирано явление.
Поставянето на диагноза на Пеевски не е много сложна задача, защото, както вече мнозина подозират, става дума за изявена характеропатия.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
