Окончателната забрана за продажба на вейповете предстои - законът мина на първо четене и след няколко уговорки и допълнения би следвало да бъде приет на второ. И колкото и старателно да съблюдаваме гледните точки, малко са гласовете, които критикуват идеята. Но тъй като аргументите на онези "против" са обичайно срещани по ред други казуси, е редно да им обърнем по-специално внимание.
Един от основните аргументи срещу забраната е, че тя е породена от популистки съображения. Имаме инцидент - фатален случай, от инцидента се стига светкавично до закон - тотална забрана. Това винаги работи добре и е утвърден начин за трупане на политически точки. Кристално ясно е и, че управлява коалиция, която след изхабяването на гражданската енергия, въплъщава статуквото на статуквото. Към тях: един мнимо опозиционен Пеевски, който прави коалицията петорна и я споява със собствените си интереси, прокарвани през нея. Подобна власт отчаяно се нуждае от някакво минимално обществено доверие, тъй като в момента черпи легитимност от една почти комична постановка - че ни обещава едно по-спокойно безвремие в сравнение с предишното безвремие на безконечни избори. Но макар да е съвършено вярно, че загрижеността към собственото ѝ битие може да се превърне в причина за приемането на закон, който да се хареса на всички, това не отхвърля от потребността от същия закон - той наистина е неотложен. По сходен път например беше приет законът срещу рекламата на хазарта. Дни преди разпускането на предходния парламент, на фона на всички скандали, тогавашните управляващи трябваше да гласуват нещо, което поне малко от малко да създаде впечатление за държавна отговорност. Повярва ли им някой, че го правят с автентично желание да помогнат? Едва ли. Щяха ли да гласуват закона, ако не бяха притеснени за собственото си оцеляване? Трудна работа. Имаше ли законът и скрита цел - да лиши медиите от ключови бюджети, с което, обеднявайки ги, да ги отслаби? Няма никакво съмнение. Но въпреки всичко в държава, която се дави в хазартна зависимост, просто не е добре някой да подканя давещите се непрекъснато от телевизора къде точно да затънат отново. Дори и в основата на един закон да стоят съмнителни подбуди, ако той все пак е крайно необходим, не бива да бъде отхвърлян само заради популисткия си заряд.
Нататък: критиката, че е пълно със закони, които се спазват на хартия и колкото по-категорични са, толкова по-лежерен е контролът върху тях. Резон в тези думи, разбира се, има - у нас има не един или два напълно декоративни закона. Най-известният от тях - забраната за пушене на закрито, която е в правна сила, а в ресторантите е практическа отживелица. Една вечерна разходка и поглед към задимените "зали за пушене" е достатъчна. Често се изтъква още едно съображение, с което "легализаторите" имат навик да злоупотребяват - че всяка забрана увеличава търсенето и че учениците например сами разказвали как имали под ръка хора, с които да се свържат, за да им доставят вейпове. Логиката за подобни "везни" на търсенето и предлагането няма нищо общо с истината. Същата логика например често прибягва към примера за сухия режим и изтъква, че драконовите мерки тогава само повишили търсенето на алкохол, контрабандата и той се леел по заведенията. Това обаче е зрелищното изключение. Скучната истина е, че с контрабанда или без, сухият режим е единственият период в историята, след който в Щатите израстват няколко поколения с безпрецедентно нисък процент на алкохолизъм. Просто е установено, че фактор номер едно в степента на злоупотребите е достъпът. Ако достъп няма, процентът им намалява драстично. Ако например у нас бъдат забранени цигарите, само след 10 години пушачите в България ще са изчезващ вид - това е напълно сигурно.
Естествено, тук има съвсем различна дискусия - дали е редно човек да живее в свят на поголовни забрани и бъде охраняван непрекъснато от пороците, в които би могъл да затъне. Разбира се, че не е редно и че това има твърде общо с тоталитарната държава. Но ако все пак расте поколение, което 1) пропушва на най-ранна възраст 2) взема наркотици на най-ранна възраст 3) има над 50% функционална неграмотност, доказана от изследванията на PISA, 4) предразположено е към т.нар. brain-rot - опасното съкращаване на способността за концентрация заради непрекъсната консумация на супер кратко съдържание в социалните мрежи, може би пък няма да се случи нещо кой знае колко лошо, ако то загуби достъп до една от съставките за токсичния коктейл, с който живее.
С други думи: няма да навреди.
Автор: Райко Байчев
