Тъй като основното българско правило спрямо международните отношения е първо да се изостава, но после да не се закъснява (тоест, да се следи внимателно посоката на вятъра и да се полягва грациозно успоредно на нея), сега е подходящият момент да се последва примера на търговската война, водена от Тръмп. И да се въведат мита, които да незабавно и категорично да защитят най-важните български индустрии.
В местен план обаче нещата не са толкова прости. Номерът няма да мине само с една скалъпена набързо дъска, изрисувана с проценти, каквато извади Тръмп, за да наложи тарифи на всичко живо от хора до пингвини на безлюден остров. Не, иска се усилена работа с детайлите, дълбоко вникване в икономическата логика. Обмитяването трябва да е тънко и хитро. Например:
1. В защита на българските ресторанти
Докато вие си имате дребни тревоги и незначителни оплаквания, ресторантьорите сън и кеш не ги лови заради това, че данъчната им ставка ще се завърне към 20 %. И ще сложи край на продължилата излишно дълго, още от ковидните времена, отстъпка на 9 %. В името на тази облага те организират протести, заплашват обществения ред и с революционен размах спират музиката за няколко минути в заведенията, за да може клиентите, рязко пропаднали в оловна тишина, да емпатират остро на финансовата им драма.
Какво е решението тук? За да бъде спасен този процъфтяващ на сянка бизнес, е редно да се обмитят самите клиенти: и ако държавата не иска да плати въпросните 11 %, паралелно с бакшиша да се обложим с допълнителна тарифа. Прекрачвайки прага на ресторантите, и без това клиентите са се озовали на друга територия, в една малка държава в държавата със собствени правила, която диктува управлението си както прецени.
2. В защита на асоциацията на индустриалния капитал
В медиите асоциацията на индустриалния капитал изпълнява една централна роля. Тя може да се опише бързо, но изчерпателно така: когато трябва да се вдигне минималната работна заплата да заявяват, че не, не трябва да се вдига минималната работна заплата. Резултатът от тази дългогодишна бизнес политика на издевателство, е че в момента основният начин да се намерят работници за морето е да се внасят от други държави. И ето тук идва спасението: тази нова работна ръка, дошла от чужбина, за да работи без договор, с 16 часови смени и "на око", е на практика вносна, редно е, съответно, да се обмити. И на излизане от страната да върне обратно поне 20 % от заработеното, за да настъпи и тук златния век, доживяхме.
3. В защита на инфлуънсърство
Като всяка зряла икономика и ние трябва да защитим най-бързо растящия сектор – инфлуенсърството. Тъй като маркетинговата формула, според която симпатията към определен човек автоматично се превръща в симпатия към продукта, който той рекламира, все още работи учудващо безотказно, е хубаво да защитим местната почва и да я подхраним добре. Би могло да наложим допълнителни мита върху продукти, които са закупени вследствие на наблюдение на чужди инфлуенсъри, впримчили коварно интереса на българския потребител, за да може тукашните да растат с едни гърди напред.
4. В защита на Черноморието
След приемането ни в Шенген и по суша, влизането в Гърция се улесни съвсем. И ако преди безотговорното, безхаберно заминаването на юг, вместо на изток, заплашваше българския морски туризъм, това сега съвсем на нищо не прилича. Прав ви път, но навръщане, ако сте така добри, едно мито на границата за внос на българи от Гърция, да им се бръкне малко в джоба за предателската акция зад граница. Само така може да стимулираме и съхраним мутренския бетон, който се нуждае от държавна протекция, така както навремето пък той защитаваше частния бизнес.
