Ако в последно време сте се потапяли в риалити реалността на "Ергенът", вероятно вече сте чули поне няколко разговора, в които някоя от участничките говори за "женска енергия", а главният герой – за нуждата от жена, която "да му позволи да бъде в мъжката си енергия". Тези фрази звучат почти като нещо, което може да се чуе на семинар по личностно израстване или в Instagram профил с много снимки от заведения. Но какво наистина се крие зад тази концепция? Откъде идва, на какво стъпва и най-вече – какво можем да приемаме сериозно?
Древни корени, съвременно звучене
Теорията за мъжката и женската енергия не е съвременно изобретение. Тя стъпва на древната китайска философия за Ин и Ян – две допълващи се сили, които съществуват във всичко и всички. Ин е символ на приемането, мекотата, емоционалността – женското начало. Ян е действие, логика, сила – мъжкото. За да има хармония, се казва, двете трябва да са в баланс. Дотук всичко звучи почти като поезия. Проблемът започва, когато тази древна идея се прероди, опакова се в терминология, подходяща за лайф коучинг, и започне да се използва като универсално обяснение за всички лични и романтични неуспехи.
Стереотипи под прикритие
В съвременното ѝ популярно представяне мъжката енергия означава стабилност, целеустременост, водене. Женската – мекота, уязвимост, интуитивност. Ако един мъж не умее да поеме контрол, значи не е "в енергията си". Ако една жена не се отпуска, а иска да ръководи, значи е "в мъжкото си". И така, старите социални роли тихо се завръщат, само че този път с нови думи и обещание за "духовен баланс". Истината е, че тези описания често приличат повече на културно наложени очаквания, отколкото на универсални истини за човешката природа. И когато нещо не ни се получи, вместо да потърсим причината в конкретния контекст, започваме да обвиняваме липсата на "женственост" или "мъжественост" у себе си или у партньора.
Защо тази идея ни харесва?
Привлекателността на тези енергийни концепции е разбираема. Те придават на личните ни динамики усещане за дълбочина, за предопределен ред, за вътрешна логика. Дават ни усещането, че разбираме себе си и другите, че можем да "работим по себе си", за да влезем в правилната енергия и така всичко ще си дойде на мястото. В някакъв смисъл тази концепция изпълнява същата функция, каквато някога е изпълнявала астрологията или зодиите – тя не обяснява, а успокоява. Да вярваме, че сме прекалено "в мъжката си енергия", когато сме уморени, претоварени или просто имаме нужда от пространство, е много по-лесно, отколкото да се изправим пред лични травми, неработещи модели или неудобни избори.
Какво казва науката?
Психологията като академична дисциплина не борави с термини като "мъжка" и "женска" енергия. Да, има изследвания върху поведенчески и хормонални разлики между половете, но никъде няма утвърдена концепция за метафизични енергийни полюси. Вместо това съвременната психология разглежда човешкото поведение през спектри – на емоционална интелигентност, социална активност, лидерство, емпатия. Всички тези черти съществуват у всеки човек в различна комбинация, независимо от пола му. Това не означава, че не можем да използваме идеята за енергии като метафора – но нека не я превръщаме в догма.
Енергията, която няма пол
Няма нищо лошо в това човек да търси баланс в себе си. Проблемът идва, когато този баланс се свежда до една стара схема, облечена в нов език. Да вярваш, че трябва да си "по-женствена", за да бъдеш обичана, или "по-мъжествен", за да бъдеш уважаван, е все същото послание, което сме чували от десетилетия – просто днес то пристига с приглушен глас, аромат на лавандула и Instagram карусел.
Идеите за "женско" и "мъжко" звучат привлекателно, защото обещават подредба в един хаотичен свят. Но всяка подредба си има цена. А когато цената е да се свиеш, за да паснеш – значи може би е време да преосмислиш самата рамка.
Истината е, че животът ни е далеч по-сложен от това да го сведем до две енергии, разпределени по пол. Реалността не е йога ретрийт, нито подредена инфлуенсърска каруселка с послания като "сияй в женската си сила". Понякога сме гневни, понякога водим, друг път се смачкваме, уязвими сме, бягаме от себе си или обратно – изненадваме се със собствената си сила. И в нито един от тези моменти не сме по-малко "жена" или "мъж". Просто сме хора.
Можеш да наричаш усещанията си енергии, ако така ги разбираш по-лесно. Но не забравяй – сложността на човешките отношения и личния растеж не се лекува с думи, от които можеш да направиш тениска или заглавие на Reels. А понякога най-голямата зрялост е не да влезеш в "енергията си", а да разбереш откъде изобщо идва нуждата да си в нея.
Автор: Виктория Иванова
