Старият континент сякаш е разделен на два лагера. Докато Северна и Източна Европа се превъоръжават и се готвят за война, в Южна Европа цари странно спокойствие и правителствата се надяват, че лошото ще ги отмине. Италия и Испания изненадващо слабо реагират на новия сценарий за заплаха, предизвикан от действията на Русия в Украйна. Сходното им бездействие е още по-изненадващо на фона на сериозните идеологически различия, които имат правителствата в Рим и Мадрид - Испания се управлява от ляво правителство на малцинството, начело с Педро Санчес, докато в Италия има стабилна дясна коалиция, водена от Джорджа Мелони.
В отговора си обаче по отношение на новата политическа реалност в света и двете държави реагират в абсолютен синхрон. И заедно принудиха Брюксел да преименува програмата си "'Rearm Europa" ("Въоръжаване на Европа") в далеч не толкова агресивно звучащото "Bereitschaft 2030" ("Готовност 2030"), отбелязва Neue Zürcher Zeitung.
Това, което изглежда като чисто семантична подробност в названието, намира отражение и в цифрите, показващи готовността на държавите да се изправят пред една назряваща военна заплаха. Италия и Испания показват най-слаби резултати по отношение на военните си разходи и въвеждането на задължителна военна служба. Испания харчи едва 1,28% от своя БВП за военни разходи, което е най-ниският процент в НАТО, а Италия - съвсем малко повече, около 1,5%. Колкото до задължителната военна служба - в Испания тя бе отменена през 2001 г., а в Италия през 2005 г.
Още: Заради натиска на Тръмп: Испания увеличава разходите си за отбрана с милиарди долари
За предпазливостта и даже пасивността на двете страни има редица политически и исторически причини.
Италия - пацифизмът като навик
В Италия няма фундаментална враждебност към униформите. Напротив. Навсякъде е пълно с военни, карабинери и различни полицейски части и малцина се чувстват притеснени от видимото присъствие на униформени служители на реда. В същото време в Италия има една особена форма на пацифизъм – pacifismo all'italiana, както я нарича журналистът и бивш директор на TG1 Марчело Сорджи. Тя се корени в опита от Втората световна война и също така се подхранва от известен антиамериканизъм. По време на Втората световна война почти всяко семейство скърбеше за смъртта на роднина. А бомбардировките на САЩ над Италия, които проправиха пътят за освобождението на страната и Европа в късните етапи на войната, са гравирани в колективната памет на италианците.
Още: Хиляди протестират в Рим срещу превъоръжаването на Европа (ВИДЕА)
Дори след присъединяването към НАТО италианската политика остава вътрешно противоречива. И днес това се вижда с просто око. В управляващата коалиция на Джорджа Мелони няма единство по отношение на военните разходи - вицепремиерът Матео Салвини ги разкритикува и призова за бърз мир с Русия, напомняйки Доналд Тръмп. Мелони показа лоялност към ЕС, но е предпазлива относно плановете за превъоръжаване. Колкото до опозицията - там цари истински пацифизъм.
Испания - призракът на загубената империя
Испания също има своите исторически причини за военната си сдържаност. Основната травма е поражението от САЩ през 1898 г., в резултат на което страната загуби последните си карибски колонии - Куба и Пуерто Рико, а също така беше принудена да напусне базите си във Филипините и на остров Гуам. Шокът от разпадането на империята е толкова силен, че Испания не участва нито в Първата, нито във Втората световна война.
Още: Това може да е последното ни мирно лято. Атака на Русия срещу Европа е възможна още през есента
НАТО продължава да буди скептицизъм в испанското общество. Въпреки че Алиансът провежда срещи на върха в Испания и поддържа две военни бази, подкрепата за военните инициативи е ниска. Не само че се дистанцират от НАТО, но освен това испанците не искат и да се намесват в работите на Украйна. Неслучайно генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро им припомни, че съвременните руски ракети могат да достигнат Мадрид толкова бързо, колкото и Варшава - разликата е само 10 минути.
Сред управляващите в Мадрид също има разногласия. Премиерът Санчес обеща да увеличи разходите за отбрана до 2%, но за две години не бяха предприети реални стъпки. Основният му проблем е не толкова общественото мнение, колкото политическата коалиция, в която липсва единодушие.
Още: Ниски разходи за отбрана и сянката на Франко: Защо Испания не се въоръжава?
Само времето ще покаже дали това заравяне на главите в пясъка ще помогне да бъде отклонена една евентуална агресия, която изглежда все по-близка.
