Последната година може да се разкаже по какви ли не начини, но има един особено сбит и ефективен. Той е просто да се сравни честотата на употреба на думата "евроатлантически" в медийния поток през последните 3 месеца спрямо някакво произволно тримесечие от преди това. Няма какво друго да се появи на екран освен фигура, която твърде много прилича на кардиограма и след горния пик е потънала рязко надолу. И тук няма да обсъждаме голямата геополитика (това го прави вече всеки - от пенсионираните стари кадри на ДС, през познатите продуктивни стени в социалните мрежи, до момченца на 20 години с геополитически подкаст), а ще наблюдаваме едно много интересно явление, което любопитният изследовател не бива да изпуска: явлението на лакей, който е объркан.
Обърквацията идва от пълното недоумение, в което горният образ изпада, когато види, че геополитическия гарант за демокрация е способен да я избягва. Той се е посветил на тотална офанзива на двойката Тръмп-Мъск, около която пък плътен кордон са се строили гигантите от силициевата долина. Един след друг ликвидират програмите си за "разнообразие и приобщаване", половете станаха два и това се превърна в революционно изказване (само преди половин година бе ретроградно), а фактчекърите се сблъскаха с факта, че договорите им са прекратени. Може да се каже и така: корпоративният растеж преди зависеше от чинно изпълнение на едни идеологически положения, а сега зависи от клетва към противоположните. През това време атлантизмът иска да сложи ръка на остров, който е географско северноамерикански, а геополитически европейски, а за да има зелена сделка трябва двете съставни части на прословутата дума да се разведат окончателно по климатичния въпрос и едната да продължи енергийният си преход, докато другата се върне към принципа "drill baby, drill." Съгласете се, че за най-разпространения ум в нашата страна - комформисткия - това е твърде много за твърде кратко време. Комформизмът обича плавните преходи, понеже силата му е в пълзенето. Какво да мисли и върши той в такава ситуация?
Би трябвало да го измисли - като всеки приспособенец щом излезе от шока ще намери начин. А и може да вземе пример от най-сериозните авторитети в тази област. Пеевски например, който от сутрин до вечер повтаряше до умопобъркване думата евроатлантически, нещо спря да я споменава. И даже се превърна в ситуационен съюзник на "Възраждане" по отношение на т.нар. "чуждестранни агенти". Интересът на "Възраждане" в случая е ясен, но на Пеевски е по-интересния. Той общо взето усеща възможността най-сетне да се върне във времената, когато заедно с Борисов имаха тотален контрол върху медиите, а не както сега - почти тотален. Вярно е, че колкото по-малко е евроатлантик, толкова повече се превръща във вечен г-н Магнитски, но пък от друга страна така увеличава шансовете си напълно да превземе страната и да залее малко останалите островчета, които не контролира. Като през това време се хареса на републиканците. Другият крупен ветропоказател Борисов пък произнесе прословутото изречение за фабриката на девети септември - това, според него, представлява вече подкрепата за Украйна. Поуката от тези ловки движения е, че всъщност никой не подкрепя нищо, а общо взето следи за превратния девети. Лакеите се надпреварват за правилния тайминг. Това е винаги вълнуващо за наблюдение. Е, и малко гнусно, но сте свикнали.
Автор: Райко Байчев
