Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков. Този тип кандидат-политици великодушно ни спестяват мъки, от които други техни колеги, задържали се на сцената с десетилетия, не могат да ни отърват. И се налага да наблюдаваме всичките им метаморфози, да наслагваме един противен образ върху друг и да се превръщаме в хроникьори на дълъг сериал: не по собствено желание. Говорим, естествено, за одиозни политически фигури - и понеже трябва да започнем от най-голямата, неизбежно стигаме до Пеевски. Ето и четирите сезона от неговия сериал в последните 10 години. Знаем, че сюжетът започва преди тях, но prequel-a винаги излиза по-късно.
Сезон 1. Големият катарзис
Годината е 2013-та. Всичко започва от онзи момент, в който Станишев с цялата сериозност на онова хем корумпирано, хем немощно БСП, произнесе вече прочута фраза: че заради протестите Пеевски е изпитал катарзис. Катарзисът, изглежда, го бе поразил остро и дълбоко; така, че за определено време изчезна от политическата сцена и се завърна към основната, олигархичната. Вътрешно прегрупиране, за което знаем малко.
Сезон 2. Мълчаливият везир на султана
И да не им се вярва на новите поколения, опознали днешния словоохотлив и напорист партиен лидер, в едни по-далечни времена се считаше за необикновено постижение от него да се изтръгнат две-три изречения. Да попадне под светлината на прожекторите бе ексклузивно събитие. Пеевски се появяваше в парламента точно два пъти: при клетвата и ако трябва правителството да се свали или запази при вот на недоверие. Респективно обичайната картина в Народното събрание бе репортери и оператори да търчат из кулоарите, пришпорени от внезапния новинарски стрес, че толкова рядък екземпляр е влязъл в сградата. Официалната новина бе, че се е появил. Закулисната: че се е превърнал в най-работливият кадър на Доган и че султанът е все по-доволен от своя везир.
Сезон 3. Фанатичен евроатлантизъм
Откакто Цветан Цветанов произнесе "евроатлантически" четиридесет хиляди пъти и по този начин отвори дупка във Вселената, заразявайки всички, които не разполагат със самостоятелен речник да я рецитират от сутрин до вечер, се случи чудо. На санкционирания по "Магнитски" Пеевски му дойде странна идея. Тя бе, че ако и той декламира непрекъснато същата дума по цял ден и имитира лоялност в сглобката, би могъл да омилостиви атлантизма от името на балканизма. Впрочем, провървя му: бе отличен с медал за особени заслуги към украинския народ и се похвали със снимка, която не е толкова лоша илюстрация към израза на свинче звънче, нали.
Сезон 4. Тръмпист и миротворец
Но всичко тече и се променя и не можеш да влезеш два пъти в една река, особено ако забележиш, че от нея е останала само локва. Добрият ветропоказател трябва да преобърне спешно посоката, ако не иска да бъде скършен от вятъра. Евроатлантизмът остана в историята, медалите се скриха в шкафа, а на мода дойде изолационизма. От Тръмп та на глог и валериан, а после атака срещу НПО-тата: ето такъв бе следващия обрат. По тази тема Пеевски пък влезе в ситуационен съюз с "Възраждане", които в Сезон 3 искаше да прогонва от парламента веднъж завинаги. Ако искате да разчитате на някого да не се пратят войски в Украйна, това е г-н Пеевски. Разчитайте.
Автор: Райко Байчев
