Малка патрулна лодка се движи по водата, точно в близост до остров някъде в Карибско море.
Спинозавър. Нещо прорязва лазурното море и започва да обикаля лодката. Водата се вълнува.
"Какво, по дяволите, е това?" - пита с трепет един от пътниците.
Още: Откриха останки на грациозен динозавър в Аржентина (ВИДЕО)
Друг пътник се държи несигурно за такелажа, докато лодката се накланя. Изведнъж един от най-ужасните динозаври изплува от водата.
Тази сцена от трейлъра на филма "Джурасик свят: Прераждане", който ще се появи по кината това лято, връща противоречивия динозавър във франчайза "Джурасик парк". По време на предишното си участие - в "Джурасик парк III", излязъл през 2001 г. - спинозавърът преследваше героите на филма из джунглата. Но този път, въз основа на последните научни доказателства, той може да плува.
Плуващи динозаври
Още: “Апекс“ - най-запазеният стегозавър в света, е в Ню Йорк (ВИДЕО)
Концепцията за плуващ динозавър променя правилата на играта за палеонтолозите. Епохата на динозаврите е продължила отпреди около 240 млн. години до преди 66 млн. години, или през по-голямата част от мезозойската ера. Тогава динозаврите са доминирали на Земята, тъпчейки, пасейки и препускайки по всички континенти, включително Антарктида. Известни са около 700 вида изчезнали динозаври (без птиците). И всеки един от тях е бил сухоземен. Моретата, реките - това са били владенията на други същества.
Всичко това се промени през последното десетилетие, когато група палеонтолози предложиха анатомичните особености на спинозаврите да имат най-голям смисъл, когато ги погледнем през призмата на водата. Те твърдят, че този динозавър е живял предимно под вода.
Тази хипотеза продължава да е много спорна, но без съмнение тя е подхранила продължаващите изследвания, както и популярния интерес към това странно същество.
Не е било необходимо спинозавърът да плува, за да се отличава от другите динозаври. Той е бил поразително животно, от онези свирепи хищници с остри зъби, които привличат големи тълпи в музеите. По начало бил огромен - дълъг 15 метра, той е най-дългият хищен динозавър, откриван някога, с тяло, по-голямо от това на тиранозавър рекс. Имал е тясна, наподобяваща на крокодил муцуна, голяма гърбица и дълга, плоска, подобна на гребло опашка.
Още: Учени установиха: Тиранозавър рекс не е бил умен колкото маймуна
"Изглежда странно, дори по стандартите на динозаврите", казва Томас Холц, палеонтолог по гръбначни животни в Университета на Мериленд в Колидж Парк. Дори сред най-близките си роднини, наричани общо спинозавриди, спинозавърът е... нещо повече.
"Пропорциите - това, което знаем за тях - са странни, дори за спинозавър. Той не прилича на никой от останалите", казва Холц. "Той не е от типа динозаври, с които повечето хора са свикнали.“
Плуващият спинозавър, като версията, която ще се появи скоро на екрана тази година, би бил хитово откритие - ако може да се потвърди.
Разчитане на костите
Всеки опит да се представи отново местообитанието и начинът на живот на изчезнало същество трябва да започне от костите. Това е проблем, защото "за разлика от други добре познати месоядни динозаври, все още не разполагаме с нито един добре запазен скелет на спинозавър", казва Холц.
Първите вкаменелости на спинозавър са открити през 1912 г. в оазиса Бахария в Западен Египет. Това е бил само частичен скелет - долна челюст, няколко зъба и шепа прешлени, носещи шипове с височина до 2 метра. Вкаменелостите били толкова характерни, че немският палеонтолог Ернст Щромер решил, че трябва да принадлежат на новооткрито същество. Той го нарекъл Spinosaurus aegyptiacus, което и до днес остава единственият признат вид в рода Spinosaurus.
В продължение на десетилетия тези вкаменелости, поставени в природонаучния музей в Мюнхен, са единствените останки от спинозавър. През 1944 г. съюзническите сили бомбардират града, като унищожават голяма част от музея, а заедно с него и вкаменелостите.
За щастие на бъдещите палеонтолози и любители на динозаврите Щромер прави подробни скици на костите. "Щромер е направил толкова красиви илюстрации и то от няколко гледни точки, че можем с основание да реконструираме размера на спинозавъра", казва Пол Серено, палеонтолог на гръбначни животни в Чикагския университет.
До около 2009 г. тези скици били почти всичко, с което разполагали изследователите. Фрагментарни вкаменелости - отделни зъби и парчета от челюсти - които са били причислени към Spinosaurus, се появяват в Тунис, Мароко и Нигер между 70-те и 2000-та.
Открити са видове с подобни на крокодилски муцуни, но без толкова високи неврални шипове - дълги продължения на прешлените - и са групирани в по-голямо семейство спинозавриди. В едно изследване от 2003 г. дори се изказва предположението, че предвид трудностите при възпроизвеждането на създанието, оригиналният скелет на спинозавъра на Щромер може да е бил химера - смесица от кости на други динозаври.
"Изключителната оскъдност на костите може да е свързана с факта, че спинозавърът е живял в част от света, която сега, 95 милиона години по-късно, е Сахара", казва Низар Ибрахим, палеонтолог на гръбначни животни от Университета в Портсмут, Англия. Палеонтолозите се връщат в оазиса Бахария отново и отново, като напразно търсят повече доказателства.
Откритие, променящо представите
През следващите няколко години Ибрахим се връща отново и отново на мястото Кем Кем. През 2020 г. той обявява още една главозамайваща находка: почти пълна опашка. Това била много странна опашка, почти същата като дължината на тялото на съществото, със собствен набор от високи шипове, образуващи опашна перка.
За Ибрахим и колегите му тази опашка помогнала да се допълни представата им за динозавър, който е бил специално приспособен да прекарва времето си във водата. Опашката е била идеална за движение във вода, съобщават те в проучване в Nature през 2020 г. Тя била изненадващо гъвкава и позволявала широк спектър от движения, като например люлеене настрани. Роботизирана версия на опашката, тествана във воден резервоар, превъзхожда симулираните опашки на други динозаври, когато става въпрос за задвижване, и е близка до ефективността на опашките на полуводни плувци като крокодилите.
Екипът стига до заключението, че спинозавърът е използвал опашката си, за да се врязва мощно във водата, като е плувал активно, за да преследва плячката си. Накратко, той е бил по-скоро водно, отколкото сухоземно чудовище.
Художествените скици на тази версия на спинозавъра още повече затвърждават идеята за воден начин на живот: Динозавърът е бил изобразяван да преследва плячка под водата, с челюсти, гребящи крака и дълга опашка, която мощно се врязва встрани, за да го придвижи напред. Но за някои палеонтолози тази визия е отишла твърде далеч.
