Украйна преживява монополизация на властта. И това може да се окаже най-голямата й уязвимост, по-голяма дори от военната. От началото на пълномащабната война много либерални и умерени украинци са изправени пред дилема. От една страна, ако привлекат вниманието към некомпетентността, корупцията или лошото управление на правителството, те рискуват да подкопаят международната подкрепа за страната си. От друга страна, мълчанието също не е решение, тъй като означава мълчаливо съгласие с нарастващия монопол на президента Володимир Зеленски върху властта, което в някои случаи може да доведе и до подкопаване дори на самите военни операции. Това пише The Economist в свой материал.
Да се критикува Зеленски е трудно
"Докато западните медии и европейските лидери възхваляват Зеленски и го превръщат в знаменитост, ние се чувстваме в капан", казва редакторът на независимия онлайн ежедневник ZN.UA Юлия Мостовая, цитирана от изданието.
Още: Украинците могат да се надсмиват над Зеленски. Но това не е позволено на никой друг
Но да се критикува Зеленски е трудно, а след като американският президент Доналд Тръмп го нападна словесно в Белия дом, това стана почти невъзможно. Украинците се обединиха зад президента си до такава степен, че той изглежда обмисля дори провеждането на избори в условията на война. "Ако Зеленски чувства, че няма конкуренти, това означава, че изборите наближават", цитира изданието украински чиновник.
Снимка: president.gov.ua
През февруари бившият президент Петро Порошенко, лидер на най-голямата опозиционна партия, беше наказан за неуточнени "заплахи за националната сигурност". Активите му бяха замразени. Той също така е обвинен в "държавна измяна", а санкциите срещу него на практика му забраняват да участва в изборите.
Още: След скандала с награждаването на военни Зеленски уволни началника на Сумска област
Без значение какво е отношението на украинците към Порошенко, мнозина виждат в това опасен прецедент. "Ако Порошенко може да бъде отстранен от изборния процес без съдебно решение, тогава всеки друг също може да бъде отстранен", казва депутатът от Върховната рада Олексий Гончаренко. Той обаче е част от блока на Порошенко в Радата - и единственият, който гласува против удължаване на военното положение в Украйна преди няколко дни.
Граждански активисти също са обект на преследване. Пример е Виталий Шабунин, борец срещу корупцията, който се присъедини към армията в първите дни на войната и разкри корупция в украинското министерство на отбраната - той отдавна е обект на преследване, пише изданието. Последното разследване на Шабунин му докара отмъщение - той бе изпратен по-близо до фронта и ежедневно на властите се изпращат снимки, на които той доставя храна. Шабунин смята, че този подход напомня методите от първите години на управлението на Владимир Путин "поне в своята дребнавост".
По време на война това е естествено, но дали няма да се стигне твърде далеч
Политиката на Украйна е далеч от руската, а концентрацията на власт е естествено следствие от военния конфликт. Въпреки това дори най-твърдите поддръжници на Украйна все повече се притесняват, че може да се стигне твърде далеч, пише още The Economist.
Снимка: president.gov.ua
Вярно е, че украинската демокрация никога не е била истински основана на върховенството на закона. Нейният плурализъм беше осигурен от многообразието на регионите, конкуриращите се интереси на силовите групи и активното гражданско общество, което разчиташе на подкрепата на западните посолства и медии. Но всички тези сдържащи фактори сега отслабват или биват елиминирани.
Още: Подготовка за избори в Украйна през юли: От офиса на Зеленски с важно изявление
В името на ефективността властта е съсредоточена не в правителството или парламента, а в ръцете на няколко чиновници в президентската канцелария, включително началника на кабинета Андрий Ермак, авторът на речите на Зеленски Дмитро Литвин и Олег Татаров, който ръководи силите за сигурност. Администрацията не иска да споделя властта с който и да било потенциален съперник.
Лоялните и онези със собствено мнение
Лоялните се възнаграждават с места в бордовете на държавни компании. А онези, които показват прекалено голяма независимост, ползват се с обществена подкрепа или имат преки връзки със западните страни, биват уволнявани или отстранявани. Изданието посочва като примери бившият главнокомандващ украинската армия Валерий Залужни, който напусна поста си и бе изпратен като посланик в Лондон. Също така бившият министър на инфраструктурата Александър Кубраков, бившият външен министър Дмитро Кулеба и Мустафа Найем, който ръководеше агенцията за възстановяване.
Снимка: president.gov.ua
Различията в мненията и критичните медии се разглеждат като заплаха, а не като сила. Севгил Мусаева, главен редактор на "Украинска правда", водещото независимо онлайн издание в страната, се оплаква, че вместо да се занимава с причините за журналистическите разследвания, кабинетът на президента отговаря, като ограничава достъпа, тормози рекламодатели и третира всеки контакт с журналисти като държавна измяна.
Преминаването на Украйна към по-авторитарно управление не е изненадващо предвид натиска, пред който е изправена страната, докато войната навлезе в четвъртата си година. Рискът обаче е, че това може да подкопае устойчивостта на страната към самоорганизация.
Статията на The Economist зарадва Кремъл
Впрочем горният материал на The Economist зарадва доста приближените до Путин. Специалният представител на руския диктатор Кирил Дмитриев, отговарящ за инвестициите и икономическото сътрудничество с чужбина, който е изпращан на преговорите със САЩ, попита със задоволство в Х дали сега The Economist, "златният стандарт на мъдростта и истината", не копира тезите на Кремъл.
Още: Зеленски: Имаме право да отговорим на убийците така, както те заслужават (ВИДЕО)
