Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Александър Костов е един от най-креативните и успешни млади композитори у нас. Създава музика във всички жанрове - игрално и документално кино, късометражни филми, театър, анимации, компютърни игри и други.
Ако преди време някой ви каже следното: че падането на Гешев ще дойде от Борисов, който не че го е разлюбил, тъй като му вършеше чудесна работа години наред, а понеже, борейки се за собственото си оцеляване (напоследък съвсем сполучливо), участва в една доста добра за него сделка, при която трябва да жертва едно, за да спечели друго, се налага да се раздели с питомеца си: щяхте ли да повярвате?
Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение.
Вероятността това лято нещата да стигнат до окървяване, дори без човек да е настроен параноично, растат. Два са занимателните случаи в последно време, при които рискът от насилие е както висок, така и стъпил на идиотска основа.
Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати.
Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
В журналистиката има един много приятен момент - моментът на припомнянето. Той има две функции. Първата е благородна - когато някой престъпи собствените си тези и обещания, е в обществен интерес да се занимаем с това, което е говорил преди и да го сравним с това, което прави сега.
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Александър Костов е един от най-креативните и успешни млади композитори у нас. Създава музика във всички жанрове - игрално и документално кино, късометражни филми, театър, анимации, компютърни игри и други.
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Вероятността това лято нещата да стигнат до окървяване, дори без човек да е настроен параноично, растат. Два са занимателните случаи в последно време, при които рискът от насилие е както висок, така и стъпил на идиотска основа.
В журналистиката има един много приятен момент - моментът на припомнянето. Той има две функции. Първата е благородна - когато някой престъпи собствените си тези и обещания, е в обществен интерес да се занимаем с това, което е говорил преди и да го сравним с това, което прави сега.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
Ако преди време някой ви каже следното: че падането на Гешев ще дойде от Борисов, който не че го е разлюбил, тъй като му вършеше чудесна работа години наред, а понеже, борейки се за собственото си оцеляване (напоследък съвсем сполучливо), участва в една доста добра за него сделка, при която трябва да жертва едно, за да спечели друго, се налага да се раздели с питомеца си: щяхте ли да повярвате?
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение.
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
По повод идеята 24 май да замени 3 март и да се превърне в национален празник може да се говори много и все скандализиращо.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Александър Костов е един от най-креативните и успешни млади композитори у нас. Създава музика във всички жанрове - игрално и документално кино, късометражни филми, театър, анимации, компютърни игри и други.
Ако преди време някой ви каже следното: че падането на Гешев ще дойде от Борисов, който не че го е разлюбил, тъй като му вършеше чудесна работа години наред, а понеже, борейки се за собственото си оцеляване (напоследък съвсем сполучливо), участва в една доста добра за него сделка, при която трябва да жертва едно, за да спечели друго, се налага да се раздели с питомеца си: щяхте ли да повярвате?
Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение.
Вероятността това лято нещата да стигнат до окървяване, дори без човек да е настроен параноично, растат. Два са занимателните случаи в последно време, при които рискът от насилие е както висок, така и стъпил на идиотска основа.
Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати.
Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
В журналистиката има един много приятен момент - моментът на припомнянето. Той има две функции. Първата е благородна - когато някой престъпи собствените си тези и обещания, е в обществен интерес да се занимаем с това, което е говорил преди и да го сравним с това, което прави сега.
Преминаването от старо нормално към ново нормално се оказва нещо стъписващо лесно, нещо направо елементарно в политическия свят.
