На столицата на България, това не докрай уютно, в сравнение с конкуренцията си в Европа, място, му предстоят избори. Възможно е да ви се стори, че сложността пред всеки кандидат за кмет е изключителна, особено на фона на наследството, което ще получи - бездействието пред най-големите проблеми се задълбочава, от което фрапантните гледки, които всеки ежедневно наблюдава, стават все по-влудяващи. Но ето, че се появи спасителен пояс, който да улесни програмата на всички кандидати. Това, ясно изглежда, е отношението им към паметниците; най-напред на съветската армия, после на всички други. И изглежда, че вариантите пред всеки кмет са ясни. Ще спечели онзи, който най-добре извърши една колкото сложна, толкова и проста - в сравнение с всичко останало, което би му се наложило да свърши, ако се явяваше на избори по нормалния начин - калкулация.
Първото неизвестно във формулата: Колко души в София искат да се демонтира паметника на СА и колко смятат, че не трябва да се демонтира. Щом отговорът на този въпрос се изясни с приблизителна точност, кандидатът взема решение, много повече математическо, отколкото естетическо, историческо, градоустройствено, геополитическо и пр. и продължава напред.
Второ неизвестно: Дали кандидатът няма да спечели най-много, ако съвсем хитро някак остави впечатлението в тези, които искат паметника да се демонтира, че принципно е застъпник на това да се демонтира и моментално би направил това, но и някак остави обратното впечатление в онези, които са противници на идеята - че каквото ще да става, но той ще легне отпреде му и никога няма да позволи подобно безчинство. Предполагам, че трябва да се измисли някакъв засукан лозунг, някакво хем ясно, хем объркващо послание. Да кажем: Паметникът трябва да се отстрани. Но сега въобще не му е времето. С категоричното "трябва" кандидатът би могъл да спечели едните, но с отрицанието на "въобще не му е времето" да прибави и малко от другите. Той може също внимателно да преценява и публиката на медията, пред която говори. И да си спестява, в зависимост от нея, една от двете половини в изречението. Ако после го изтипосат някъде пред неудобната публика, винаги може да каже, че едната половина е извадена от контекста на другата.
Трето: Какъв паметник кметът смята, че трябва да се сложи на негово място. Ако досегашните питания не предизвикват много варианти, тук въображението трябва да се разтвори малко повече. Понеже е възможно кандидатът да е позабравил това-онова, той би могъл да отвори, вместо устройствения план на София, именника на българските ханове - по-важния текст, с който трябва да се запознае по пътя на успеха. Задължително също е, след като избере някой оттам, първото или второто българско царство, Възраждането, кметът да не се занимава само с велики личности, а да отговори на далеч по-интригуващия всички въпрос: колко метра ще е цялата работа. Както забелязахме в летните месеци, всички монументални неща измерват ефекта си с конкретна височина и вече е сложена нова летва - 111 метра. Размахът на внушението зависи пряко от ръста и всеки метър нагоре би увлякъл нови електорални единици.
Четвърто: да каже, този човек, все пак, една-две думи и по другата гореща тема на деня: ДС. Когато веднъж-завинаги изясни и този въпрос, а той е в пряка връзка с паметника, столицата най-сетне ще е готова да прекрачи към светлото бъдеще, в което я чакат същите светли подлези, добре подредени павета, уредени детски градини, висок европейски стандарт; нещата, с които свикнахме повече, отколкото е уместно.
Автор: Райко Байчев
