Да се върне от ДДС 9% на 20% за ресторантите е предложение, за което вече говори премиерът и което влиза на дневен ред. То по всяка вероятност ще се превърне във факт. Впрочем, завръщането към стандартната данъчна ставка беше дори забавено и трябваше да се осъществи доста по-рано.
Ресторантьорският бранш го посрещна, разбира се, с недоволство. Те твърдят най-естественото и полезно нещо, което може да се обяви от един бранш пред държавата: че са в криза. В тази връзка се чудя: възможно ли е да се каже някога обратното? Например, да получим прессъобщение, в което да пише: "Сдружението на (еди си коя бизнес сфера) определя положението си като нормално, спокойно, а в някои случаи направо завидно. Печелим достатъчно добре, за да се нуждаем от пари от държавата и предлагаме те да бъдат преразпределени например към културата. Нека се помага наистина на онези, които се нуждаят най-много. На нас ни е супер. Ако има някакъв проблем, ще дадем знак".
Ресторантьорите впрочем изкараха най-дългата Ковид подкрепа, която някой в държавата е имал. И нека припомня как - когато навремето Борисов, през 2020-та, прие да се намали ставката, иронично подметна дали деветте, вместо двайсет процента, ще спомогнат за изсветляването на бизнеса. Естествено, такова нещо не се случи: бе ясно, че става дума за едни подарени пари, от които ще изсветлее само доброто настроение на собствениците.
Какво твърдят от бранша в момента? Най-общо, следното: че българският туризъм е в криза, дори според НСИ е отчетен спад на чуждестранните туристи (250 000 чужденци по-малко, в сравнение с предпандемичната 2019-та). И че по тази причина - ето един интересен за страничния наблюдател извод, ставката трябва да остане на 9%. Намаляването на туристите наистина е факт, тези 250 000 чужденци по-малко в основната си част би трябвало да са липсващите руснаци. Но тук някак си е пропуснато най-важното, че предприемачеството е въпрос на риск. И че ако държавата може да обезпечи всички макро или микроикономически рискове, които предприемачът поема, то той очаква меда без жилото: тоест, спира да бъде предприемач. Тук не става дума само за войната; а и за цялостното презастрояване на Черноморието, за отблъскването на българските туристи години наред, за тяхното преориентиране към Гърция и пр. И отново добре работи икономическият механизъм - никой предприемач не може да бъде съден, че превръщайки се в поредния застрояващ ивицата ни инвеститор (ако не е нарушил закона) или отварящ заведение там, може би допринася за нейния туристически провал; така е преценил, в това е искал да инвестира и така е направил. Но той не може да избяга от другата отговорност; да понесе последствията от поемането на икономическия риск. Ресторантьорите са написали, че премиерът не разбира от туризъм. Възможно е, не отричам. Но е възможно - това намеквах през цялото време - и те да не разбират от капитализъм.
Автор: Райко Байчев
