Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
В журналистиката има едно възнеприятно събитие, което се повтаря всяка година. То е хем незначително, хем - ако сте по-раздразнителни, а щом сте в журналистиката, вие сте - може да ви изкара от нерви.
Сглобката
20:00
Никой не знае кой се е занимавал този път с логистиката. Но и вече никой не иска.
20:30
Кирил Петков държи приемствена реч, която Лена Бориславова диктува в слушалката.
Струва ви се, че държавата е изпаднала в патова ситуация. Че няма достатъчно смазка за сглобката, че опозицията е популистки-безпомощна, а президентът го бива все по-малко.
Признавам си, че една кошмарна картина все по-често ми минава през ума. Тя може да свърже едни десет години разлика по удивителен начин и от неприятно видение да се материализира с всички зловещи последствия.
Единствено и само Йорданка Фандъкова, както някой бе написал в социалните мрежи, се е събудила в първата тежко наваляла зимна сутрин с въздишка на облекчение.
В добро настроение, широка усмивка и чувство за хумор - така премина едно последно интервю на Плевнелиев. Ще му обърнем внимание не защото бе съобщено нещо важно и значително, а понеже сме ценители на самия жанр "Плевнелиев гостува".
Каквото и да говорим, нашето гражданско недоволство, което в момента изживява голямото си "постижение" - възходът на Пеевски, за когото Ицо Хазарта обобщи безпомощността на всички по плачевен начин ("Пеевски?
Загубите, инкасирани от "сглобката" - дума, от която лъха на много лош умствен капацитет и допринася, тъй да се каже, фонетично, за чувството за неестественост и лека гнус, която силно витае около нея - бяха загуби, които главно се инкасират от ПП-ДБ.
Българската политика прави това, което може - продължава промяната. След като продължихме промяната от 2013-та година, когато трябваше да висим сто дни и отгоре по площадите, за да разкараме Пеевски, през 2023-та промяната вече взе да бие на очи.
Да се изведат заключения от изборите, които да не са пристрастни до немай къде - понеже и журналистиката ни се фанатизира като всичко останало - е не много лесно.
Когато сред много глупости в гимназиалните времена някой е съобщил уверено, че "трябва да бъдем гъвкави", е имал предвид нещо, което все още не ми е ясно.
Може би ще трябва да създадем специална рубрика, която да следи всекидневните изяви на Пеевски, официалният говорител на сегашното правителство, кабинет, който сглоби най-презряната фигура от протеста на 2013-та с най-презряната от този на 2020-та (ще го изтъкваме максимално често), описвайки това като "компромис".
Дори да използвате медиите безсъзнателно и да ги възприемате като "нещо от нета", няма как да сте попаднали на сайта "Дигитални истории", без да забележите известни разлики.
В добро настроение, широка усмивка и чувство за хумор - така премина едно последно интервю на Плевнелиев. Ще му обърнем внимание не защото бе съобщено нещо важно и значително, а понеже сме ценители на самия жанр "Плевнелиев гостува".
Единствено и само Йорданка Фандъкова, както някой бе написал в социалните мрежи, се е събудила в първата тежко наваляла зимна сутрин с въздишка на облекчение.
Признавам си, че една кошмарна картина все по-често ми минава през ума. Тя може да свърже едни десет години разлика по удивителен начин и от неприятно видение да се материализира с всички зловещи последствия.
В журналистиката има едно възнеприятно събитие, което се повтаря всяка година. То е хем незначително, хем - ако сте по-раздразнителни, а щом сте в журналистиката, вие сте - може да ви изкара от нерви.
Струва ви се, че държавата е изпаднала в патова ситуация. Че няма достатъчно смазка за сглобката, че опозицията е популистки-безпомощна, а президентът го бива все по-малко.
Сглобката
20:00
Никой не знае кой се е занимавал този път с логистиката. Но и вече никой не иска.
20:30
Кирил Петков държи приемствена реч, която Лена Бориславова диктува в слушалката.
Каквото и да говорим, нашето гражданско недоволство, което в момента изживява голямото си "постижение" - възходът на Пеевски, за когото Ицо Хазарта обобщи безпомощността на всички по плачевен начин ("Пеевски?
Загубите, инкасирани от "сглобката" - дума, от която лъха на много лош умствен капацитет и допринася, тъй да се каже, фонетично, за чувството за неестественост и лека гнус, която силно витае около нея - бяха загуби, които главно се инкасират от ПП-ДБ.
Дори да използвате медиите безсъзнателно и да ги възприемате като "нещо от нета", няма как да сте попаднали на сайта "Дигитални истории", без да забележите известни разлики.
Може би ще трябва да създадем специална рубрика, която да следи всекидневните изяви на Пеевски, официалният говорител на сегашното правителство, кабинет, който сглоби най-презряната фигура от протеста на 2013-та с най-презряната от този на 2020-та (ще го изтъкваме максимално често), описвайки това като "компромис".
Да се изведат заключения от изборите, които да не са пристрастни до немай къде - понеже и журналистиката ни се фанатизира като всичко останало - е не много лесно.
Българската политика прави това, което може - продължава промяната. След като продължихме промяната от 2013-та година, когато трябваше да висим сто дни и отгоре по площадите, за да разкараме Пеевски, през 2023-та промяната вече взе да бие на очи.
Когато сред много глупости в гимназиалните времена някой е съобщил уверено, че "трябва да бъдем гъвкави", е имал предвид нещо, което все още не ми е ясно.