Загубите, инкасирани от "сглобката" - дума, от която лъха на много лош умствен капацитет и допринася, тъй да се каже, фонетично, за чувството за неестественост и лека гнус, която силно витае около нея - бяха загуби, които главно се инкасират от ПП-ДБ. Да припомним: месец-два след формирането на правителството и след изтичането на онзи запис, подкрепата там падна с 5%. Отлив, който никак не е малък, особено за онези, които помнят как близо десетилетие вдясно се събираше процент по процент и стигаше едва за влизане в парламента, но нищо повече. На фона на въпросните 5% спад след сглобяването на правителството избирателите на ГЕРБ бяха намалели с около 1%: недалеч от статистическата грешка.
Логиката на подобно разминаване в степента на "кървене" бе близка до ума. Макар и да става дума за антагонистични сили (реални, или "брандирани" като такива, по прочутия цитат на К.Петков), онази, която е изграждала опозиционно доверие, а не овластената, търпяла през годините на свой гръб различни атаки, би трябвало да загуби повече. С една дума: разочарованието да арестуваш Бойко Борисов, а след това да инициираш коалиция с него е по-голямо за подкрепящите години наред ареста, отколкото за недоволните и неприятно изненадани от него.
Дали обаче в момента не се случва обрат; обрат не, ами по-скоро закъснял отлив и на другото място, спад в подкрепата на ГЕРБ? Трудно можем да съдим от кметските избори за картината при евентуалните парламентарни, но и с просто око се вижда, че Борисов е силно разстроен от катастрофата за партията му в София и Варна. Трето място в столицата не е загубата на косъм, която претърпя Ваня Григорова, а е просто посредствен и не обещаващ никакво светло бъдеще резултат.
Не може да се каже, че равносметката на ГЕРБ след изборите във Велико Търново, където през почивните дни се състоя национално съвещание, роди някакви нови политически идеи, в които да се личи или поне загатва дълбока стратегическа промяна (каквато например се задава сериозно в ДПС). Разбра се само, че Борисов е сърдит. Познато психилогическо състояние на фасони, който винаги стига до някакъв голям парадокс. В случая парадоксът бе ядосаната сръдня с "Не ни наричайте повече сглобка", като същевременно даде явен знак, че сглобката като цяло ще продължи. И то в подобен, не много различен стил. "Само заради евроатлантизма не казваме "тръгваме си", обяви още Борисов, което също е много комично - няма нормален човек, на който да му е хрумвало, че има някаква друга причина за онова, което вече, както ни е препоръчано, не трябва да наричаме сглобка. А може би е прав: Нека го наричаме така - "Подплашена от "Магнитски" политическа върхушка, която симулира национална отговорност, мислейки точно толкова, колкото преди, за собственото си оцеляване, но по нови драматургични причини, принудена да съжителства с отсрещния и да се сърди." Така звучи добре. Сглоби се вярно.
Автор: Райко Байчев
