Последните сондажи за подкрепа на кабинета “Желязков” сочат интересни данни. Почти половината от българите 46% - предпочитат правителството да продължи да управлява пред поредни предсрочни избори. Което означава, че в очите на хората правителството най-вероятно изглежда достатъчно приемливо. И в същото време преобладава мнението, че този кабинет едва ли ще изкара пълен мандат.
За тази неувереност има както математически, така и психологически предпоставки. Хората вече свикнаха да смятат толкова плюс толкова депутати дали правят мнозинство. И дори на улицата, в обществения транспорт и в такситата това е една от най-обсъжданите теми, откакто се вкарахме в изборната спирала. Още: Ще изкара ли кабинетът „Желязков“ пълен мандат, или ще има нови избори? Ново проучване
Аритметика вместо принципи и политики
Изглежда аритметиката е основна грижа и за депутатите, съдейки по изказванията им. Там не се говори за принципи и за политики, а само за това кой кого и за какво би подкрепил.
Но наред с това има и силен психологически бекграунд това усещане за нестабилност, каращо хората да се съмняват, че кабинетът “Желязков” ще изкара пълен мандат. Постоянното повтаряне, че живеем в бъркотия, не помага особено. Пък и тази констатация може да я направи всеки ментално здрав индивид. Въпросът е дали наистина правителството ще си върши добре работата и ако успява, защо да не продължи да работи?
Възможно е и повечето анкетирани просто да калкулират и взаимните опити за подливане на вода, които зачестяват около разни важни решения. И по тази причина да смятат, че сегашният кабинет ще има по-кратък живот.
Но пък от друга страна, предсрочните избори се подкрепят едва от 30% от анкетираните. Това означава, че все още няма критична маса от хора, желаещи да идат отново до урните. Може да е от умора, а може да е и от обезсърчителните твърдения, че както и да гласуваме при нови избори, картинката ще е същата. Още: Доволни ли сте от кабинета "Желязков": Actualno.com събра вашите мнения (ВИДЕО)
Конюнктурните пазарлъци изместват демокрацията
И тук стигаме до един парадокс - конюнктурните пазарлъци изместват демокрацията. Каквото и да имаме като обществени нагласи, стига да не сдтава дума за революция, решенията се вземат от тези, които уж сме избрали. Дали реално са наши избраници е спорно да се каже предвид огромните изборни шашми, но хайде, имаме някакви там избрани лица. И те уж ни представляват. Но тъй като нямаме никакъв контрол върху тях от момента да заклеването им като депутати, те си решават съвсем еманципирано от избирателите как да действат.
Движат ги всички онези пазарлъци в името на "стабилността", както и огромният им апетит за лично благоденствие. И излиза, че каквото и да искаме, в крайна сметка други решават вместо нас дали да ходим на избори или да оставим Росен Желязков и правителството му да си довършат мандата.
Всичко зависи от двама-трима души в държавата
Да, ако правителството се справя добре, може би няма да е лошо да поработи по-дълго. Но ако трийсетте процента, желаещи избори, стигнат близо петдесет, няма да има път назад. За съжаление, това изобщо не зависи от клетите министри, колкото и да се стараят. Всичко зависи от двама, най-много трима човека в държавата и за съжаление, кооперирането или разнобоят им не подлежат на санкция от страна на суверена. Ето това трябва да променим, а не да се хващаме за гушите с повод и без повод. Защото тази ситуация не говори никак добре за нас като общество.
Впрочем, с влизането на "Величие" и лекото разместване на пластовете в парламента има някаква, макар и малка вероятност от промяна. Не защото принципно ще се промени схемата, нищо подобно. Просто ще останат по-малко възможности - и за аритметика, и за пазарлъци.
Автор: Евелина Гечева
