Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Когато един добър журналист реши не просто да смени професията си, а да я превърне в основа за нещо ново, се получават необикновените пътешествия на Екатерина Терзиева из страната.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Точно седмица остава до Sofia Swing Dance Festival - най-големият и пъстър фестивал на суинг танците у нас. В Сoфия на 30 май пристигат танцьори от цял свят, които българската общност ще посрещне за четири вълнуващи дни, в които разноoбразните уроци се редуват с незабравими партита и куп други интересни събития.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
1
Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро.
Понеже гражданското общество изчезна - тоест вече няма хора, които да са готови да се съберат на жълтите павета, за да потърсят сметка на политиците - и беше заместено от отровния му двойник - сеира, не ми остава друго, освен да предложа нещо за второто.
Когато един добър журналист реши не просто да смени професията си, а да я превърне в основа за нещо ново, се получават необикновените пътешествия на Екатерина Терзиева из страната.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
1
Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
Понеже гражданското общество изчезна - тоест вече няма хора, които да са готови да се съберат на жълтите павета, за да потърсят сметка на политиците - и беше заместено от отровния му двойник - сеира, не ми остава друго, освен да предложа нещо за второто.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро.
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
Точно седмица остава до Sofia Swing Dance Festival - най-големият и пъстър фестивал на суинг танците у нас. В Сoфия на 30 май пристигат танцьори от цял свят, които българската общност ще посрещне за четири вълнуващи дни, в които разноoбразните уроци се редуват с незабравими партита и куп други интересни събития.
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Когато един добър журналист реши не просто да смени професията си, а да я превърне в основа за нещо ново, се получават необикновените пътешествия на Екатерина Терзиева из страната.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Точно седмица остава до Sofia Swing Dance Festival - най-големият и пъстър фестивал на суинг танците у нас. В Сoфия на 30 май пристигат танцьори от цял свят, които българската общност ще посрещне за четири вълнуващи дни, в които разноoбразните уроци се редуват с незабравими партита и куп други интересни събития.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
Появата на доц. Мангъров по национална телевизия е изненадваща и в една малка част от секундата човек изпитва фантастично съмнение.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
1 Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Неприятно е да се повдига тема, от която ни се повдига. Обаче може би пък само на нас въпросната мисъл се отразява зле. Даниел Лорер например, с незабравимо невинна физиономия, изрече крилатата фраза, че Пеевски се променя за добро.
В партийните централи съвсем скоро ще започне да се разразява силна мозъчна атака, която да изкове най-добрата стратегия за печеленето на изборите.
На масовата покруса, която предстои след развалата на сглобката (човек иска да пита паникьосано и Бойко, и Пеевски, и Петков - на кого ни оставят.
Понеже гражданското общество изчезна - тоест вече няма хора, които да са готови да се съберат на жълтите павета, за да потърсят сметка на политиците - и беше заместено от отровния му двойник - сеира, не ми остава друго, освен да предложа нещо за второто.
Има нещо много комично и много зловещо (зависи в коя посока предпочитате да разсъждавате, а може и да ги редувате) в разпада на кабинета.
Започвам с най-важното: нови избори няма да има и ротацията ще се осъществи. Не се наемам само да преценя дали това е хубаво или не.
