Каквото и да става във войната в Украйна, винаги е добре да се напомня, че тя трябваше да е свършила за две-три седмици. Това не просто прогнозираха, а пророчески вещаеха едни безспорно сладкодумни фигури от достатъчно познат отбор на геополитическия анализ. Затова ставащото на фронта в момента е неестествено - случило се е едно нереално, немислимо и алтернативно продължение на историята. Живеем в безкрайната четвърта седмица на военната ситуация, която продължава по рядка случайност вече година и половина.
Говореше се обаче, че ще е съвсем иначе. По модела на Сътворението на света, толкова време се внушаваше, че ще отнеме и Унищожението. То ни се представяше от главните пророци-международни анализатори, а и подозрително често бивши агенти на ДС така:
На Първия ден Русия обяви война и небесата се разтвориха за самолети, ракети и бомби.
На Втория потегли огромен конвой към Киев и разлюля земната твърд.
На Третия Зеленски избяга и се покри завинаги, живейки някъде с Ружа Игнатова, която не се оказа Ружа Игнатова, а просто друга жена, която го е измамила, виждайки с какъв наивник си има работа.
На Четвъртия украинската армия дори не дочака руската и направи сама преврат, за да организира по-добре посрещането й.
На Петия се проведе референдум в Киев, който без никакъв стрес и напрежение, в спокойна и демократична обстановка, избра новия флаг, който да издигне.
На Шестия на Русия не остана никаква възможност, освен да присъедини новообразувалата се автономна област към себе си. За да я защити от нашественици.
На седмия Путин си почина, давайки възможност на геополитическите анализатори да обобщят картината точно така, както са я предрекли. И да се почерпят.
Че нещата не протекоха така е ясно, но пък за сметка на това, от друга страна, пак не протекоха така и по отношение на бунта на Пригожин. Твърде подобно бе разминаването и в неговия случай. След похода на "Вагнер" към Москва, нека припомним, същият анализаторски отбор се опита да ни убеди в нещо пак толкова невероятно. Тезата тогава гласеше: вие, глупаци, не разбрахте с пилешките си европейски умове красотата и величието на акцията. Пригожин тръгна към Москва, защото така се бяха разбрали, за да може антивластовият елит в столицата да бъде подлъган и по одобрителните му реакции спрямо идващата частна армия, да бъде изобличен и така Путин да разчисти собствените си врагове, хитро наговорил се със своя човек. Това беше първата възможност според международните анализатори. Втората не води към чак такъв конспиративен синхрон, но пак започва с "вие, глупаци" и гласи: "Вие глупаци, не разбрахте с прогнилото си демократично мислене, че в Русия нещата стават по този начин и че тук руската военна душа на Пригожин се е нагнетила до краен предел, но Путин великолепни великодушно му е простил и е дал шанс на Лукашенко да го приюти. Защото с проникновението не просто на държавник, а на дълбок психолог на същата руска душа, е усетил чувствата на стария си приятел, измъчил се жестоко в най-изтощителната война, която е водил. Такова нещо е Русия, не вашата бюрократична и глупашка демокрация; гледайте и се учете на човещина, на истински, възвишени и неподправени чувства" - бяхме посъветвани да мислим така.
А когато самолетът на Пригожин катастрофира фатално, двете романтически тези за неговия бунт ненадейно се изпариха. Но международните анализатори, техни автори, не паднаха по гръб. Вместо това, след като бяха развихрили въображението си, се завърнаха тържествено към баналното злорадство, което пак върши работа. Путин забавя, но не забравя; премина се към тази обичайна трактовка. А по това, предполагаме, също прилича на онзи от седемте дни, за когото вече стана дума.
Автор: Райко Байчев
