Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тинейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“. Този цитат искрено ме разсмива. Не защото прокуратурата не трябва да взема мерки при подобни набези. Но току-виж ни хрумнало, че става дума за случайно явление, което трябва просто да се овладява с охранителна и съдебна работа. Тинейджърската агресия всъщност има твърде общо именно с прокуратурата. Понеже сред причините, от които е провокирана, няма как да не попада и обичайният лепкаво криминален пейзаж. Момчетата в черно, макар и подрастващи, изплуват от същата мъгла от беззаконие, за която тъкмо прокуратурата има основен дял. Тя просто убедително създаде представата за абсолютна безнаказаност от една страна (ако си от правилната страна), и поръчково преследване от друга.
Цялото нещо се нарича аномия, а аномията е отдавна позната, изучавана. Учебникарското, социологическо обяснение гласи: аномия е състоянието, в което изпада едно общество, когато властва всеобщо чувство за безнаказаност. Законите са пожелателни, държавата е овладяна от престъпници, моралните прояви са от необичайна рядкост, а в подобна среда човек трябва да се развива и напредва. Стане ли така, той нито се развива, нито напредва. Напротив, насилието, безскрупулността се превръщат в норма, в обичайния алтернативен канал, през който да се изливат всякакви натрупани енергии. Съответно е съвсем предвидимо и закономерно рано или късно групичка тинейджъри да започнат да трошат и пребиват.
Към това положение добавете образователна система, която сама не може да овладее насилието в училището, тоест, когато й е съвсем под носа. Да не говорим извън него. Добавете семейна среда, която не изглежда като възстановена от пораженията на прехода, и макар да се е отласнала от най-мрачните времена на 90'те, не е стигнала смайващо далеч в създаването на хармония и контрол вкъщи. А защо, впрочем, боят е именно в моловете? Според мен: Тик-Ток. Първо, защото социалната мрежа преподава вкус към демонстрация и публичност на всичко, което един подрастващ прави. И второ, защото макар и много умилително да селектира най-интересното спрямо интересите ти, специално в съзнанието на 15 годишен същите пристягащи алгоритми и истерично консумиране на информация предизвиква нещо смесено между епилепсия и лоботомия; лоботомия, постигната по неоперативен път.
Между другото, нашият любим герой от политическия зоопарк мистър Пеевски, откакто крещя за "Мистър кеш" се превърна в меме в Тик-Ток. Прикачан е към всякакви кавър версии, които са наистина развеселяващи. Да кажем вариант, в който към акцията му на жълтите павета и виковете му към президенството, че се е превърнало в сграда, "пълна с пачки", се прикрепя фосфоресциращ надпис: "Когато вдигнат дюнерите с левче". И други весели работи. Щеше да е далеч по-добре от гледна точка на възпитанието един тинейджър да попадне в исторически отрязък, в който наблюдава протестите срещу него, но...
Довършете аномията сами, приносни елементи навсякъде. И не забравяйте да изквакате прочутото изречение: "Нека институциите да си свършат работата!".
Вършат я.
Тинейджърите също.
Автор: Райко Байчев
