Завръщането на Мангъров като горд субект без капка чувство за вина

Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея. Предвид това обстоятелство, всякакви надежди са напразни. Провалихме се в cancel културата на най-високо ниво, нека това е ясно. При всяка поява на доц. Мангъров в национална телевизия обаче ме обземат канселиращи чувства, които веднъж вече изразих. А Мангъров, сега и кандидат за депутат на БСП, се показа пак и ги задейства отново. Затова, след като веднъж вече нарекохме цялото нещо "Завръщането на легендарния лечител и мъченик Мангъров", преминаваме към следваща вълнуваща част от поредицата. Да я наречем така: "Завръщането на Мангъров като горд субект без капка чувство за вина".

Още: Пеевски бръкна в контакта: Късото съединение с тока е заради политиците

Още: Думите на годината: "Мистър кеш", "Санитарен кордон" и още малко

Обяснявам:

Вчера доц. Мангъров отново е гост в телевизията и отново бива питан за коронавируса. Водещата получава задъхани отговори. Въпреки че не трябва човек да бъде подиграван, че говори на пресекулки, съчетанието между нагли безумия, произнесени със заекване, лази по нервите твърде неприятно и засилва допълнително омерзението. Опитвайки се да обясни например нещо, Мангъров стигна до следното изречение: 

"Онзи Ковид през 2019-2020-та година все едно беше свински грип..." Човек се пита - да не би наистина да сме началото на 2020-та, за да правим все още тази злополучна аналогия? Да не би Мангъров да си спомня все още с умиление звездния период на всеки шаман - етапа, в който глупостите, които говори, все още не са проверени - и в случай, че ги говори малко по-настойчиво и зрелищно, могат да предизвикат интерес и одобрение? Да, това трябва да е. Именно за тази носталгия на всеки шарлатанин към дните преди развенчаването му става дума. И все пак, питам се: ако навремето човек можеше да каже "това е като свинския грип", как е възможно да се произнесе същото нещо отзад-напред, след като окончателната равносметка от пандемията, ясно свидетелства за внушително разминаване в жертвите между едното и другото? 

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

Но Мангъров е в позната серия. И една друга, отдавна оборена глупост, се изказва пак - че маските не пазели от Ковид-19. Помните, казва Мангъров, как си говорихме, че "да се пазиш от маска срещу коронавирус е все едно да искаш да спреш мухи с решетка". Помним я, разбира се, както всички идиотски аналогии на този човек - например помним и тази, че ковид поразявал само "сухите съчки". Така сякаш може изобщо да гледаме на близките си по подобен начин, да ги обезчовечим моментално в ума си с някакво поразяващо самообладание. Загинали са твои близки? Карай, сухи съчки, тъй им било писано. Да не говорим, че на мнозина не беше - въобще. 

Маските, както сто пъти стана ясно, не можеха изцяло да предотвратят заразяването, но намаляват вирусния товар при самото заразяване, което бе от изключителна важност по отношение на степента, с която протича то. Опасността за живота е различна от това дали някой ще ти се изкашля право в лицето без никакъв предпазен плат или с такъв на устата. Нашата странна революционна природа обаче, която се вдига на бунт срещу всичко, само не срещу това, което трябва (започнахме и без това с примера с Пеевски), прегърна именно такива сравнения като това на Мангъров. Те ни насърчаваха да правим една и съща грешка, която ни коства много, понякога всичко. Навремето мнозина я допуснаха и не са виновни, защото не бяха подготвени и медиите допълнително ги объркваха, начело именно с този глашатай. Но да се говорят същите небивалици сега...

Стигаме до кулминацията. Зададен е въпрос за вината, задължителен за този гост. Беше попитан следното:

"Ако ви кажат д-р Мангъров - вие разколебавахте хората да се пазят, да носят маски, да не се самоизолират - вие чувствате ли вина?" 

Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня

Още: История за една кофа и няколко имунитета

Не, отговаря Мангъров. И не само, че не чувства вина. Оказва се, че изпитва гордост - без всякакво колебание така заяви. Защо е горд ли? Според мен, защото е плазмодий, аз специално нямам някакво по-сложно обяснение. Той обаче има. Извади под ръкава някакви много особени данни. В нашата страна, казва той, имало..."отрицателна допълнителна смъртност", тоест сега, юли месец 2024-та година, в Гърция, Испания и Ирландия, умирали с 18-24% повече хора от заболяването, пък при нас...18-24 % по-малко...Нещо такова. Не е нужно да се вниква в подробностите - този човек се гордее, че това лято специално имало някаква "отрицателна допълнителна смъртност" - когато ковид е общо взето забравен и далеч не толкова смъртоносен. Какъв трябва да си, за да може на фона на многобройните жертви от годините на пандемията да цитираш подобно днешно "постижение", което е толкова незначително, че е на ръба на статистическата безсмислица? Как е възможно не просто да не изпитваш вина, а даже гордост, при положение, че всичко, което си изричал, действително доведе до жертви, които са просто хиляди - печалният факт е, че влиянието на Мангъров в медиите тогава наистина имаше много общо с това. Човек греши - но и се познава, че е човек по чувството за вина. А по чувството за гордост спрямо подобно прегрешение, което ще нарека така - шарлатанство до степен на геноцид - се познават други типове. Всичките завършват на "пат". 

Но стига толкова. Да приключим с една закономерност: В комбинация с гордостта от стореното и като знак за потвърждение на една обичайна интуиция, нашият човек се устремява и към кариера, така подходяща, така обичайна за всеки шарлатанин.

Политическата, разбира се. 

Автор: Райко Байчев