Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват. Тогава именно се чуват най-чистосърдечните изводи, които по-рано е трябвало да бъдат ако не спестявани, то поне приглушавани, по-деликатно казвани. И да има телевизионна лента, която да пояснява: "чуйте го, напуснал човек".
Конкретният пример: Първан Симеонов, както и други водещи социолози, напускат "Галъп" (социологическата агенция поема по едно Ново начало), а във вчерашния разговор по темата пред бТВ той съвсем просто заяви: "в момента българската политика е отвратителна". И каза още няколко думи със същата идея: че е почти невъзможно да се упражнява неговата, а и сходни на нея професии, имащи близост с политическия живот, без да се изпитва дълбоко отвращение.
Струва ми се, че няма да е лошо това да се изговаря доста по-често. Както в журналистиката, така и в социологията и политологията, е вече време да върви една бележка под линия. И тя да гласи: че каквото и да съобщаваш, мислиш и анализираш, е добре читателят или зрителят да бъде напълно наясно, че то е казано в режим на абсолютна непоносимост. По някаква причина "професионализмът" в тези професии започна да изключва искреността.
Именно покрай Новото начало например стана изключително характерно акциите на Пеевски да се коментират като някаква политическа игра, в която думите като "силов играч", "енергичен политик" и други подобни да маскират далеч по-достоверни определения, от които "санкционирания по международния закон Магнитски" е дори най-безобидното. Няма нищо по-нормално ако предметът на работа е съставен от отвратителни и одиозни типажи, това да се изтъква и посочва толкова често, колкото е необходимо. Например: всеки път.
И така, може да се завърнем към ритъма на деня. И да опитаме с една преработена и искрена новина: Например: "Отвратителният парламент за пореден път не може да избере председател на Народното събрание. Това би могло да събуди във вас отвращение, на което е добре да се доверите. Не бива отвращението ви да предизвиква пасивност и апатия, а тъкмо обратното: може да бъде разглеждано като резервоар, който да повиши гражданската ви активност, която заспа от лятото на 2020-та насам. Не забравяйте да се отвращавате и специално по този въпрос не поставяйте ново начало".
Нещо такова.
Автор: Райко Байчев
