1. Топло-семейни чувства и учреждения
Резултатите от изборите вече се обсъждат от второто място надолу. За първото интрига липсва. Очевидното: в една особено гъста смес между летаргия, лоботомия и лели-ГЕРБ, Борисов ще продължава да печели изборите години наред. И въпреки че някои вещаят радикална промяна при появата на нов политически таран - Радев, и прогнозират как той ще ги "отвее", на фона на тази загрижена за бъдещето си топло-семейна администрация, която вече става поколенческа, не е много ясно какво пък толкова различно би могло да стане. Изградил ли е президентът роднинска мрежа като вездесъщия герберски клан, трудоустроил се по всички учреждения над десетилетие и половина? Не. Да заповяда, но да не очаква много.
2. "Етническата карта" не съществува
Онзи уж вечно надвиснал апокалипсис, големият барутен погреб на етническия сблъсък, пазен от сговорливия (срещу няколко милиона, собствен ТЕЦ и пет сарая) гарант на мирозданието Доган, няма познатия драматичен заряд. Конфликтът между българи и турци е преувеличен, разбира се. Има само еднакво заробени на феодален принцип хора в безизходица, чиито избор е или да продължат с бедното си препитание, или да рискуват да изгубят и него. По тази именно причина ДПС на Пеевски надделя: по-силов играч, с повече средства и по-голяма способност да пристяга обръча от зависимост (разбирай, да пазарува вот). И тук не става дума единствено за директна покупка на гласове, а за йерархия по вертикала: кмет-местни бизнеси-три синджира роби.
3. Another БРИКС in the wall
Напълно официално и с апломб започва да се говори за присъединяване на България към БРИКС ("Възраждане", но не само). В този фантастичен сценарий изведнъж се оказва, че има дълбоки връзки между България и Индия, България и Китай - това са нещо като нови братски народи, с които споделяме толкова много общи неща, за които просто не сме се сетили. Кой не е чувал за приликите в религията, езика, културата и традициите между балканския субект и китайския? Кой не е убеден, че българо-индийските отношения имат много по-голям залог за растеж и приятелство, в сравнение с българо-немските, френските, английските? Предложението е да изгорим всички мостове с чужда и колониално-зла Европа и да се присъединим към тези благородни страни, които ще ни приветстват с най-добри алтруистични чувства, средна заплата от 300-500 долара и убеждението, че нашата разнебитена демокрация нищо не струва пред един сладък тоталитарен режим.
4. YouTube/Тик Ток > телевизионни студиа
Преди години рейтингите на предаванията бяха шумно разтръбявани, докато в момента на тая тема по-добре да се мълчи. Публична тайна е, че всъщност няма нито едно политическо публицистично предаване, което системно да докарва толкова зрители, колкото някой влиятелен влогърски канал. Това не е кой знае какъв повод за празник, защото ако към телевизионната журналистика има съмнения, то влогърската политическа работа е направо афиширано партийна. Факт е, например, че "Величие" възникнаха изцяло в YouTube, първо чрез Николай Марков, после чрез най-успешния пиар на републиката: Киро Брейка. "Меч" на доста подобен принцип е партия, която гледа на всяка политическа изява като на реална възможност за reel и Радостин Василев си е дал сметка, че няма голямо значение дали говори от парламентарната трибуна, вкъщи, или в местна кабеларка, тъй като накрая всичко си завършва в TikTok. Краткият формат подчинява всички останали. Съобразявайте се, значи, с демокрацията в насипно състояние.
Автор: Райко Байчев
