Когато става дума за консумация на месо, понякога изглежда невъзможно да се намери баланс между правилното хранене за тялото и за планетата. Сега екип от учени в областта на околната среда е изчислил "идеалното количество", което можем да впишем в списъците си за пазаруване. "Повечето хора вече осъзнават, че трябва да ядем по-малко месо както по екологични, така и по здравословни причини. Но е трудно да разберем колко е "по-малко" и дали това наистина има значение в цялостната картина", казва водещият автор Каролин Гебара, учен в областта на околната среда от Техническия университет на Дания.
Ето защо тя и екипът ѝ изчисляват точна цифра - 255 грама птиче или свинско месо на седмица. Това са приблизително два броя пилешки гърди. Това е и шест до десет пъти по-малко месо, отколкото средният един човек консумира в САЩ или Европа на годишна база. Което означава, че подобен силно намален грамаж би бил направо невъзможно да бъде възприет от съвременното общество, макар да има наченки в положителна посока.
Още: Дори и в сандвичи: Европейска страна забрани вноса на сирене и месо
Червеното месо не е част от екологично устойчива диета
Снимка: iStock
Проучването показва, че червеното месо, особено говеждото, не може да бъде част от екологично устойчива диета. Това вероятно се дължи на факта, че много земя трябва да бъде разчистена, за да се отглеждат животни като крави и овце, които след това отделят метан (парников газ, 28 пъти по-силен от CO2) и азотен оксид (270 пъти по-силен от CO2) чрез своите отпадъци и фуражни култури.
"Изчисленията ни показват, че дори умерените количества червено месо в диетата са несъвместими с това, което планетата може да възстанови от ресурси въз основа на екологичните фактори, които разгледахме в проучването", казва Гебара. "Съществуват обаче много други диети, включително такива с месо, които са едновременно здравословни и устойчиви."
Още: Опасни ли са постите за децата? Това всеки родител трябва да го знае
Хората се хранят с животни и техните вторични продукти от поне 2,6 милиона години и няма да спрем скоро. Но гладът ни за месо е, меко казано, малко извън контрол. Екологичният отпечатък на нашето животновъдство се дължи главно на парниковите газове, отделяни директно от животните, на щетите, нанесени на земята, използвана за отглеждането им, и на горивата, изгаряни при транспортирането им, превръщането им в месо и доставянето на това месо до нашите чинии, пише "Science Alert".
Какво ще стане, ако животновъдството се преустанови сега
Снимка: iStock
Според едно проучване парниковите газове биха могли да се стабилизират за 30 години, ако животновъдството в сегашния му вид бъде бързо преустановено. Това е малко вероятен сценарий, но той дава представа за въздействието на отрасъла върху нашия свят.
Имайки предвид всичко това, Гебара и нейният екип провеждат литературни прегледи, за да определят ограниченията както за здравословно хранене, в резултат на което са определени 32 основни хранителни изисквания, така и за такова, което е устойчиво от екологична гледна точка, въз основа на редица ключови прагове за устойчивост на планетата.
Всичко това се обединява в модел, който определя количествата различни видове храни, които един човек може да консумира седмично, без да натоварва прекомерно ресурсите на планетата. "Например нашите изчисления показват, че е възможно да ядете сирене, ако това е важно за вас, и в същото време да се храните здравословно и с грижа за климата", казва Гебара. "Същото важи и за яйцата, рибата и бялото месо, но предпоставката, разбира се, е, че тогава останалата част от вашата диета е относително здравословна и устойчива. Но не е задължително да бъде или-или."
Още: Тази марината ще превърне всяко ястие с месо в шедьовър
Хората са с различни хранителни навици
Снимка: iStock
Подобни модели могат наистина да опростят прекалено много хранителните нужди и личните обстоятелства на различните хора, което авторите признават. Характеристиките на храните, използвани за хранителните аспекти на това проучване, се основават на данни от САЩ, така че те са по-скоро представителни за страните с високи доходи, отколкото представителни в световен мащаб.
Освен това в подобно проучване е трудно да се обхванат всички многобройни и разнообразни въздействия, които хранителните системи оказват в целия свят. Моделът също така разчита на това, че въздействието на производството на храни през една година остава постоянно, което не е така в реалния свят. Технологиите могат да променят въздействието на някои храни върху околната среда, така че този модел ще трябва да се актуализира с течение на времето.
Още: 5 хранителни навика, които забавят стареенето след 50 години
"Нашето проучване се съсредоточи върху биофизичните граници на човешкия прием на хранителни вещества и въздействието върху околната среда, но не обърна внимание на други аспекти като достъпност, ценова достъпност и културно приемане", пишат авторите. "Постигането на наистина устойчиви диети изисква всеобща достъпност, която трябва да бъде подкрепена от политиците на всички нива.", добавят те, цитирани от "Science Alert".
Това изследване е публикувано в Nature Food.
