Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир". Фразата следва да се произнася дълбокомислено. Когато зрителят или слушателят я чуе, се очаква той да въздъхне много дълбоко и първата половина от въздишката му да е изпълнена с разбиране, а втората - с благодарност. Каквото и да е направил този човек Доган, редно е да си помисли той, както и да е разпределял порциите в държавата и да е богатял крупно от корупционни мрежи, опасали и източили целия Преход, майната им на тия работи - той е запазил етническия мир.
Сега, възможно е чувството за благодарност при вас да е по-слабо развито. Няма проблем. За такива неблагодарници като вас Догановата заслуга може да се проумее с друго чувство, което да ви насадим - чувството за страх. Тогава вместо историята за запазването на етническия мир, ще ви уведомим за бъдеща опасност, която виси над главата ви като гилотина: Доган може да извади етническата карта. Стане ли тоя сакатлък, колкото и да не ви се вярва, ще настанат страшни събития. Възстановки на боевете на Шипка, партизански сражения из Родопите и дребни побоища из Разград. А Ердоган ще вземе половин България.
Разбира се, ако в мътните времена на 90-те тази заплашителна постановка може би има някаква логика (но преувеличавана многократно, за да направи Доган непренебрежим), сега вече голяма част от основанията са се изпарили. Най-явният знак е начинът, по който ДПС се разпада - не по етнически, а по корпоративно мафиотски път. Защо? Защото макар и да има напрежение, съвсем очевидно е, че то присъства единствено на вътрешно партийно ниво. И не етническо, а една позната конкуренция, която възниква, когато голям брой лакеи се съберат на едно място, а господарите им станат двама и това ги обърка - кой ще им донесе повече облаги? Някои вече се ориентираха добре.
Затова да се наблюдава този разпад отстрани е интересно - той само показва как в едни дълго внушавани страхове няма и капка истина. Най-стабилната и почти сектантски мълчалива политическа фракция, в случай, че в нея възникнат междуособици, е на финалната права на своето съществуване. Победител в конфликта, естествено, няма как да има, и колкото по-равностойни съперници са двамата и подопечните им, толкова по-добре за споделеното им самоизяждане. Етническият мир, разбира се, ще се запази, защото никога не е зависил толкова от тях, а войната ще е само партийна. Разпределят се обръчи, порции и инструменти: положителното е, че и взаимно се унищожават. Най-вече за етническия мир.
Автор: Райко Байчев
