Необходимостта от обществена и социална принадлежност е нещо, което присъства в човешкото поведение от зората на цивилизациите. Като социални същества, хората търсят среда, в която да бъдат разбирани и приети и която до голяма степен да отговаря на техните възгледи, принципи и идеи. В по-голямата част от времето тази обществена принадлежност е полезна за развитието на индивидите, защото осигурява чувство за сигурност, подкрепа и идентичност, насърчавайки обмена на идеи и създавайки условия за сътрудничество.
Тази нужда от принадлежност обаче понякога може да доведе и до негативни аспекти в поведението - особено ако е обвързана със стремеж за доминантност, подчинение или насилие.
Когато средата не се основава толкова на споделени ценности и взаимно уважение, а на външни белези, социален статус или демонстрация на сила, това довежда до формирането на затворени и агресивни групи, които поддържат вътрешната си кохезия чрез изключване и тормоз на “различните”. Най-добрият пример за това е училищната среда, където често агресивното поведение и тормозът са приемани като нормални, заради тяхното дългосрочно и често наличие.
Доста често тийнейджърите са в период на интензивно търсене на идентичност и социално одобрение. Създават се групи като т.нар. „локали“, които се формират не толкова около ценности и възприятия, чието оформяне е все още в началото си, колкото около силна йерархия, външен облик и често – агресивно поведение. Те предлагат на своите членове илюзията за принадлежност и сила, но в същото време налагат норми, които подтикват към насилие, унижение на по-слабите и отхвърляне на индивидуалността.
Така учениците, които не се вписват в тези групи – било заради външност, поведение, интереси или просто поради това, че отказват да следват груповите правила – често се превръщат в обекти на тормоз. Насилието в училище (а често и извън него, в молове, подлези, площадки и др.) не е само физическо – то е и психологическо, вербално. Когато липсва адекватна реакция от страна на родителите, учителите и администрацията, мълчанието и неглижирането на проблема само засилват усещането за безнаказаност и превръщат агресията в приета част от ежедневието.
Кои са локалите?
Източник: Getty Images
"..Това са основно ученици от 9. до 12. клас, които са се възприели за нещо повече от другите. Разпознаваеми са. Обличат се с анцузи, глезените им се виждат, носят маратонки B********a (онези грозните, стърчащи отзад), късо подстригани с тясно впити къси елеци N**e. Всичко е черно."
Това описва във Facebook пост Милен Димов, родител на тормозено от т.нар "локали" дете.
Въпросните тийнейджъри почти никога не се движат сами - присъстват в групички от по 5-6 или повече души и често проявяват вербална или физическа агресия спрямо съученици, особено към по-интровертни, различни или уязвими деца.
Тормозът може да включва подигравки, заплахи, физически нападения, изолация или принуда към неприемливо поведение (пиене, пушене и др.).
Според клиничния социален работник Александър Миланов, в повечето случаи поведението на тези групички е предизвикано от семейната или друга среда, в която се намират.
"Смятам, че насилието, което те проявяват, и вандалстването, се дължи на това, че агресията е толерирана в техните общности. Толерирана е както в техните семейства, така и в училищните общности. Това поведение е подминавано без необходимото внимание. Тези млади хора имат проблем с границите и контрола", обяснява Миланов.
Причините, решенията и реакцията на държавата - вижте в репортажа. Във видеото още - гледната точка на експерта Мария Янакиева ("Национална мрежа за децата"), както и мнението на потърпевши родители.
