Населението на страната в края на 2024 г. е 6.430 млн. души. За една година то е намаляло с 8 100 души. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През миналата година в страната са регистрирани малко над 53 700 родени деца, като спрямо предходната година броят на живородените бебета е намалял с 3700. Шест града са над 100 000 жители, като столицата София е най-голяма - с население над 1.2 млн. души.
ОЩЕ: В коя година имаме най-много население
Разпределение на населението
Градове с население над 100 000 жители към 31 декември 2024 г. освен София са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе.
Със 121 249 души население Стара Загора вече е петият град на България, измествайки Русе на шесто място. Разликата между двете населени места е символична - старозагорци водят с 81 души пред русенци, които са 121 168. С
В София пък вече живеят 1 205 548 души при 1 196 806 души население в края на 2023 г.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души.
ОЩЕ: Липсват няколко милиарда души селско население: Колко хора всъщност живеят на планетата Земя?
Четири са областите с население над 300 хил. души - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
В 81 общини с население под 6000 души живеят едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 41.1% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно - 522 души.
Население
В края на 2024 г. хората на 65 и повече години са 1 544 245, или 24% от населението на страната. В регионален аспект делът на тези хора е най-голям в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Към 31 декември 2024 г. децата до 15 години в страната са 901 843, или 14% от общия брой на населението. Показателят за преждевременна смъртност през 2024 г. е 20.2% и леко се увеличава спрямо предходната 2023 г.
ОЩЕ: Населението на света надхвърли 8 милиарда души
В трудоспособна възраст към края на 2024 г. са малко над 3.7 млн. души или 58.5%. В градовете живеят 4,7 млн. души или почти 74% от населението.
През 2024 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.72. Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години.
Бракове и разводи
През 2024 г. са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1157 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.2‰ (брой сключени бракове на 1000 души население). Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210) са сред населението в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.8 и 30.9 г. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.5 за жените.
За 83.8% от жените и 83.6% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са София (столица) и Разград - по 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин - 2.4‰.
Броят на разводите през 2024 г. е 8650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 г. Най-голям е делът на браковете, прекратени по
ОЩЕ: Коя държава е с най-голяма гъстота на населението
„взаимно съгласие“ (67%), следват причините „несходство в характерите“ (20.2%) и „фактическа раздяла“ (11.8%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години. За 2023 г. статистиката дава средна продължителност 15.4 г.
Миграция
През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, т.е. емигрирали са. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%). Спрямо 2023 г. има известно намаление (mрез 2023 г. 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина), но предпочитаните държави остават същите.
52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, като тук са и завръщащите се българи. 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%). В този ТОП 3 сирийците изместват руснаците, които държаха 9,7% от входящия поток през 2023 г. Тогава турците и украинците отново бяха на първите две места, но входящият поток беше 56 807 души.
