На предстоящите президентски избори в Русия (18 март) има две сигурни неща. Първото – Владимир Путин ще спечели, като различните социологически проучвания му дават поне 70% подкрепа. Второто – че изборите няма да са честни и прозрачни, като всички предишни вотове.
Часовникът, обаче, тик-така за Путин – защото нарастващото недоволство и разбитите илюзии на все повече руснаци се увеличават и на следващите избори ще има земетресение.
И преди сегашните избори честното политическо съревнование – това на идеи, е брутално ограничено. Най-големите руски медии са под директен контрол на Кремъл, а най-гласовитият му опонент Алексей Навални даже не беше допуснат до надпреварата. Въпреки това тези избори съвсем не са безпредметни – защото динамиката преди същинския вот разкрива променящата се природа на руското държавно устройство и това може с времето да се трансформира и в руската политика.
Има нарастващо желание за промяна във всички сектори на руското общество, особено сред младите, които стават все по-организирани в исканията си с помощта на социалните мрежи. Конвенционалните руски медии са стриктно контролирани от държавата, но контролът в интернет не е такъв, особено сравнен с подобни деспотични режими като този на Путин – в Турция и в Китай. Развиващите се все по-бързо руски социални медии създават ново, "хоризонтално" общество, което разрушава "традиционни" културни и класови линии, но все още е в капана на "вертикалната" политическа система. Но младите активисти, посещаващи "неразрешени" протести в цяла Русия, организирани главно от Навални, са все повече и повече.
Тази пробуждаща се млада вълна ще създава все по-големи главоболия на Кремъл и ще е все по-трудно да бъде удържана. Тези млади хора не се страхуват и питаят дълбоко презрение към политическата класа, чието лице е Путин и която е на власт в Русия още преди да се родят.
Три години рецесия, свиващи се реални доходи и растяща корупция представляват стените на капана, който виждат точно младите руснаци – децата на XXI век. Все повече расте броят на историите в социалните мрежи на ученици, които се противопоставят на втълпяваните в училище догми на патриотизма и които предизвикват официалната пропаганда, защитавайки правото си да протестират.
Засега младото поколение в Русия е още твърде младо и безсилно, за да повлияе на политическия живот в страната. Но то ще е сериозен фактор на изборите през 2024 година. Кремъл добре знае това, но няма силата да убеди руското бъдеще, че е правилно един лидер да доминира живота в Русия доживот. Показателно е – почти 25% от завършилите висше образование в Русия търсят реализация навън.
Но не са само младите – мнозина в средната класа също не виждат в Путин бъдещето.Според проучване на ЕБВР, през 2010 година 60% от руснаците са били доволни от доходите си. През 2016 година процентът е драматично по-малък – само 20 на сто! Съгласно статистика на Сбербанк, доходите на средната класа в Русия през 2017 година са се увеличили само с 2%, а инфлацията – с 3%. Тази икономическа безперспективност се отразява и на политическата активност. Съгласно проучване на руския мозъчен тръст “Левада“, 89% от руснаците се чувстват безсилни да повлияят на управлението на държавата, а 60% не чувстват никаква отговорност за случващото се в Русия.
Трансформация има и в руския политически елит. Краят на постсъветския патриотизъм, който го обедини около Кремъл след анексирането на Крим, е тук. През миналата година явно се забелязаха противоречия най-вече сред различните руски силови служби, а недоверието между "всемогъщите" руски държавни корпорации и "технократите" на Путин се задълбочава.
Тази реалност е контрапункт на популярността и имиджа на Путин. Но преди сегашните избори липсва голямото послание на руския президент, с което той да блесне. Показателно е, че Путин два пъти отложи речта си пред Думата, в която трябваше да представи програмата си за следващия си мандат. А той, по конституция, трябва да му е последният. И ако се стигне до явно намерение за конституционна промяна, това само ще засили центробежните сили, които ще влияят решаващо на руските президентски избори през 2024 година – особено и що се отнася до перспективата за по-малко приходи от петрол, основно перо в руския бюджет и свиващ се икономически пай за олигархичната класа.
Преди изборите през 2012 година, Путин обедини общественото мнение в Русия с антизападната си реторика и антиамериканските послания. Сега външнополитическите победи не топлят така, както преди 6 години. Руският президент вече гледа много повече на вътрешното поле и обещава реформи, специално в социалната сфера, което показва, че той добре разбира растящата умора в руското общество – от него! Проучване на "Левада" показа, че процентът на руснаците, които искат нормализиране на отношенията със Запада, вече е скочил до 24 на сто, след като преди само година беше едва 15 на сто. А 49% искат Русия да се изтегли изцяло от Сирия!
В началото на XXI век Путин успя да "стъпи" върху политическите свободи, защото доходите в Русия растяха бързо и стандартът на живот се подобряваше. Но сега това е невъзможно, защото изисква поне 4-5% растеж годишно. А реформите, които трябва да бъдат направени за такъв растеж, трябва да засегнат и политическото статукво. И точно то не е готово за тях.
Путин ще спечели изборите сега. Но истинската му политическа битка започва след тях. И не е сигурно какъв ще е изходът ѝ.
Автор: Оксана Антоненко, гост-лектор в Лондонското училище по икономика и Института по политически науки в международните отношения, за Politico
