Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
Чували сте десетки пъти тази почти градска мълва, заживяла свой живот в социалните мрежи и в разговори: "Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните".
Признавам – за пръв път, откакто мога да гласувам, бях на косъм да не го направя. За пръв път не съм говорил особено с приятели и познати, че трябва да гласуват – иначе се отказваме от най-важното си право, извоювано с цената на много страдания от поколения назад, не само в България, а и по света.
Резултатите от шестите поред предсрочни избори са сравнително ясни и голямо разминаване между екзит половете няма - първи ГЕРБ, колебания за вторите между ДПС, ПП-ДБ и "Възраждане", под тях БСП и ИТН, а близо до чертата - "Величие" (по повод последните може да прегледате този текст).
Със сигурност познавате поне по една кифла (унисекс), която като се види с пари, търчи първо телефон за няколко хилядарки да си купи и да си понадуе релефите.
"До момента имаше две червени линии, които сдържаха безконтролната ескалация на тази война. С други думи – без тези две линии отиваме на "ядрен армагедон".
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Адски трудно е да се научиш да свириш на пиано, ако нямаш пиано.
Приложено към днешната ни политическа реалност, това гениално прозрение на Пипи Дългото чорапче би звучало така: Адски трудно е да направиш умна кампания, ако нямаш ум.
Разочарован бил сръбският президент Александър Вучич от нас. До последните 5 минути преди заседанието, на което се гласува резолюцията на ООН за Сребреница, той се надявал, че България ще се въздържи.
Много сме добри в събарянето - де що има бунгалце по Черноморието събаряме наред. Дойде и редът на "Якото място", което, оказва се, дори не било баш къмпинг.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Откъде минава пътят на Скопие за Европейския съюз? Въпрос, който миналата седмица стана особено актуален на Балканите. Накратко, България напомни на македонските политици, че пътят на Скопие за Брюксел минава през София - стори го българският президент Румен Радев, служебното правителство също подкрепи позицията.
За словото и за божествената си азбука се сещаме предимно около 24 май. Тогава обръщаме внимание и на хората, чиято работа е свързана със словото, с писмеността, с книгите и въобще с културата.
Владимир Путин на съд в Хага. Бенямин Нетаняху – не. Ето тази позиция на САЩ, която е не просто конкретна, а принципна, вбесява всеки, който е възпитаван и оценява поне малко що е то добро и що е то лошо.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
"Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата му за мира е показателно за последствията от тази насаждана нетърпимост към чуждото мнение и омраза".
Много сме добри в събарянето - де що има бунгалце по Черноморието събаряме наред. Дойде и редът на "Якото място", което, оказва се, дори не било баш къмпинг.
"Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата му за мира е показателно за последствията от тази насаждана нетърпимост към чуждото мнение и омраза".
"До момента имаше две червени линии, които сдържаха безконтролната ескалация на тази война. С други думи – без тези две линии отиваме на "ядрен армагедон".
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
Владимир Путин на съд в Хага. Бенямин Нетаняху – не. Ето тази позиция на САЩ, която е не просто конкретна, а принципна, вбесява всеки, който е възпитаван и оценява поне малко що е то добро и що е то лошо.
Разочарован бил сръбският президент Александър Вучич от нас. До последните 5 минути преди заседанието, на което се гласува резолюцията на ООН за Сребреница, той се надявал, че България ще се въздържи.
Откъде минава пътят на Скопие за Европейския съюз? Въпрос, който миналата седмица стана особено актуален на Балканите. Накратко, България напомни на македонските политици, че пътят на Скопие за Брюксел минава през София - стори го българският президент Румен Радев, служебното правителство също подкрепи позицията.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Чували сте десетки пъти тази почти градска мълва, заживяла свой живот в социалните мрежи и в разговори: "Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните".
Със сигурност познавате поне по една кифла (унисекс), която като се види с пари, търчи първо телефон за няколко хилядарки да си купи и да си понадуе релефите.
За словото и за божествената си азбука се сещаме предимно около 24 май. Тогава обръщаме внимание и на хората, чиято работа е свързана със словото, с писмеността, с книгите и въобще с културата.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Адски трудно е да се научиш да свириш на пиано, ако нямаш пиано.
Приложено към днешната ни политическа реалност, това гениално прозрение на Пипи Дългото чорапче би звучало така: Адски трудно е да направиш умна кампания, ако нямаш ум.
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
Признавам – за пръв път, откакто мога да гласувам, бях на косъм да не го направя. За пръв път не съм говорил особено с приятели и познати, че трябва да гласуват – иначе се отказваме от най-важното си право, извоювано с цената на много страдания от поколения назад, не само в България, а и по света.
Резултатите от шестите поред предсрочни избори са сравнително ясни и голямо разминаване между екзит половете няма - първи ГЕРБ, колебания за вторите между ДПС, ПП-ДБ и "Възраждане", под тях БСП и ИТН, а близо до чертата - "Величие" (по повод последните може да прегледате този текст).
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
Чували сте десетки пъти тази почти градска мълва, заживяла свой живот в социалните мрежи и в разговори: "Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните".
Признавам – за пръв път, откакто мога да гласувам, бях на косъм да не го направя. За пръв път не съм говорил особено с приятели и познати, че трябва да гласуват – иначе се отказваме от най-важното си право, извоювано с цената на много страдания от поколения назад, не само в България, а и по света.
Резултатите от шестите поред предсрочни избори са сравнително ясни и голямо разминаване между екзит половете няма - първи ГЕРБ, колебания за вторите между ДПС, ПП-ДБ и "Възраждане", под тях БСП и ИТН, а близо до чертата - "Величие" (по повод последните може да прегледате този текст).
Избутахме я и тази предизборна кампания. Къде с шеги и закачки, къде с прозявки - мина и това поредно чудо на българския политически живот.
Със сигурност познавате поне по една кифла (унисекс), която като се види с пари, търчи първо телефон за няколко хилядарки да си купи и да си понадуе релефите.
Много се чудя напоследък какъв трябва да бъде наистина българският премиер, какъв трябва да е президентът и какви да са министрите.
"До момента имаше две червени линии, които сдържаха безконтролната ескалация на тази война. С други думи – без тези две линии отиваме на "ядрен армагедон".
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Адски трудно е да се научиш да свириш на пиано, ако нямаш пиано. Приложено към днешната ни политическа реалност, това гениално прозрение на Пипи Дългото чорапче би звучало така: Адски трудно е да направиш умна кампания, ако нямаш ум.
Разочарован бил сръбският президент Александър Вучич от нас. До последните 5 минути преди заседанието, на което се гласува резолюцията на ООН за Сребреница, той се надявал, че България ще се въздържи.
Много сме добри в събарянето - де що има бунгалце по Черноморието събаряме наред. Дойде и редът на "Якото място", което, оказва се, дори не било баш къмпинг.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Откъде минава пътят на Скопие за Европейския съюз? Въпрос, който миналата седмица стана особено актуален на Балканите. Накратко, България напомни на македонските политици, че пътят на Скопие за Брюксел минава през София - стори го българският президент Румен Радев, служебното правителство също подкрепи позицията.
За словото и за божествената си азбука се сещаме предимно около 24 май. Тогава обръщаме внимание и на хората, чиято работа е свързана със словото, с писмеността, с книгите и въобще с културата.
Владимир Путин на съд в Хага. Бенямин Нетаняху – не. Ето тази позиция на САЩ, която е не просто конкретна, а принципна, вбесява всеки, който е възпитаван и оценява поне малко що е то добро и що е то лошо.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
"Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата му за мира е показателно за последствията от тази насаждана нетърпимост към чуждото мнение и омраза".
