Мнозина може би си спомнят краткия период на въодушевление след поражението на ГЕРБ след протестите през 2020-та и изолацията, в която Борисов попадна тогава. Въодушевление, защото всеки път, когато един масов протест доведе до съществено изменение на политическия пейзаж, крехкото доверие към парламентарната демокрация все пак се завръща. Вярно е, че ИТН като нов победител бяха по-скоро фойерверк и че продължаването на промяната не я продължи, както се очакваше. Но ентусиазмът все пак бе закономерен: дори хора, които никога не са проявявали интерес към работата на парламента например, започнаха да го следят малко по-внимателно. Предполагам, че вече им е минало.
Припомняме този кратък период не като справка, без която по принцип може да минем. А защото именно онези няколко месеца ярко контрастират със сегашните и равносметката е малко плашеща. Ето какво гласи тя:
1. Това, че някой ще купува гласове на изборите, е вече норма, вместо престъпление. За ГЕРБ щели да гласуват еди си колко хиляди, за ПП-ДБ пък толкова, Пеевски щял да купи 100 000 гласа и туйто.
2. Правилникът на парламента е пожелателен. Дърпат се директно кабели, окупира се парламентарната трибуна, гласува се както дойде, някой се появява, други изчезва. Да блокираш парламента е естествено, нормално, даже малко интересо.
3. Нормалният парламентарен език е отживелица. Псувни, простотии, закани, лични отмъщения, подвиквания - това изпълва със съдържание думата "дебат".
4. Статуквото си купува статукво, което излиза от срок на годност. Или ако искате малко повече конкретика - говори се, че познайте КОЙ стои зад БСП.
5. Доган излиза на жълтите павета. След 10+ години живот в щастлива изолация.
6. Бареков е острието на Доган. Любим цитат от Бареков преди време: "Доган е най-големият ми враг".
7. Да се говори срещу Пеевски става все по-сложно, защото става все по-късно.
8. Влогърът е по-ценен от журналиста, защото обича госта си. А журналистът е "платен", защото задава неудобни въпроси.
9. Интересът към гласуването на избори постепенно се придвижва от лежерен към мижав. И да не си избереш сега, може пак след 6 месеца - тогава ще отложиш за след още 6.
10. Всеки е голям застъпник на свободата на словото, докато не чуе нещо, което не му харесва. Тогава става съвършено ясно - неговия опонент е чуждестранен агент.
Автор: Георги Петров
