Няма как да очакваме изненади от поредните листи за поредните парламентарни избори, защото потенциалът на партиите е на санитарния минимум. На кота нула е очевидно и човешкият ни потенциал като нация, щом не успяваме да излъчим достойни за управлението хора.
Но тази драма е драма само за тези, които разчитат на принципи в политиката. За доста хора принципите не са най-важното и с лекота преминават от един лагер в друг. Други пък правят партия след партия, отварят формация след формация - досущ като матрьошките, които изскачат една от друга.
Оказва се, че да смениш няколко партии, само и само да бъдеш в заветния парламент, е вече най-нормалното нещо у нас. Докато му запомниш името на почитаемия политик, той вече се озовал в друга политическа сила.
То и с имената на политическите сили е същото, като изключим станалите вече напълно разпознаваеми. Изобилието от нови формации много прилича на щандовете в хипермаркетите, на които има страшно много стоки, но нищо не успяваш да си харесаш.
Още: Лидерски битки и неочаквани кандидати: Партийното редене на листите започна
Това подклажда идеята за мажоритарни избори. Много ми е любопитно за кого биха гласували скъпите сънародници, ако трябва да избират личности? Кои, за Бога, са тези хипотетични личности, които старателно са се укривали до момента и които изведнъж ще се появят в целия си блясък, защото Отечеството е в опасност?
Съдейки по листите, защото няма по какво друго да преценим какъв е човешкият потенциал на партиите, можем да кажем, че той се изчерпва с по шепа хора - във всяка от тях.
Как иначе да тълкуваме факта, че в повечето формации разните им лидери и лейтенантите на лидерите водят в по два избирателни района? На какво се разчита - на семплия естествен интелект на електората ли? Или просто се приема за нещо като протоколна задължителност лидерът да е и водач на листа? Това е резонно, но донякъде, защото преференциите опровергават идеята, че хората гласуват машинално, първосигнално или от този сорт. Хората си набелязват личности по същия начин, по който личностите си набелязват хора - в определен район, даже квартал. Там се получава реален резултат, базиран на демократични принципи. А прелитащите сега в един, после в друг регион са просто партийни пратеници.
Подобна практика с години наблюдавахме в БСП. Изградени, авторитетни личности отиват там, където каже партията. Днес води в Перник, утре - в Силистра, какво толкова.
Още: Листите на БСП: Без изненади и без старите лидери
Подобен модел може и да върши работа, но е крайно неподходящ за държава с толкова концентрирано в няколко града население и съответно - с толкова запустяващи обезлюдени райони. Ако един политик произхожда от столицата, трудно ще разбере хората от търговищките села, примерно.
Навлизайки в подобни разсъждения, можем да попитаме партиите какво очакват да имат като резултат, ако лидерите им винаги водят листите в най-големите райони. Ами те така и така са си най-големи, за какво им е точно там водачът на листата да е софийски пратеник?
Не е ли по-логично да е местен човек, роден и израсъл там, някой, когото местните хора познават и съответно по-трудно ще ги излъже? Ама май точно тук е ключът за мазето. Ако не е местен, ще си прави там каквото си прави в парламента и няма да му пука за тези, които са го пратили там.
Точно тази картинка гледаме 30 години. И май не искаме да я променим. Или пък не знаем как.
Разбира се, нещата не опират само до закон. Има и морал. Партиите у нас просто нямат този морал. Политиците очевидно се интересуват само от това “да влязат” - без значение от кой район, без значение от коя партия.
Подобни акробатики дават негативна конотация на понятието демокрация и разпалват носталгията по бай Тошо.
Още: "Неуправляема страна": ФАЦ коментира кризата в България
Може би най-интересната новина, свързана с листите, е връщането на Ахмед Доган. Ще бъде малко странно да го гледаме в парламента след толкова дълго отсъствие, но това за него и за партията му е животоспасяваща операция. В листите му е и бившият военен министър в правителството на Станишев Николай Цонев, който преди 12 години имаше собствена партия - „Нова Алтернатива”. Сега е в качеството си на коалиционен партньор на Доган.
Не може да му се отрече на Доган, че е успял бързо да привлече не просто популярни имена, но и сериозни хора. В листите му наред с опитни депутати виждаме и бившия зам.-вътрешен министър Явор Хайтов и бившия шеф на Гранична полиция ген. Валери Григоров, които са водачи.
Между по-новите партии също има топлообмен на кадри. Виолета Комитов, регионален министър при Стефан Янев, заряза "Български възход" и отиде в партия МЕЧ, където води листа.
Бившият кадър на ГЕРБ Джема Грозданова, присъединила се после към партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България", сега е в листата на "Свободни избиратели".
Напусналата ДСБ Цецка Бачкова, която беше зам.-председател на тази партия и се бореше за лидерското място, днес е в листата на "Синя България".
Листите наистина са скучни като бюлетина за нивото на река Дунав, но както винаги, има и нещо свежо. Този път не е Йоло Денев, а Евгени Минчев. Този лорд, който се снима с Митрофанова, загърби приятелството си с Нинова точно така, както тя загърби свои приятели, като стана лидер. Обръщайки ѝ гръб, Минчев успя да стане четвърти в листа на Обединената левица.
"Ако спечеля, печели цял народ", написа той във Фейсбук.
"Спасени сме - пак", бихме казали ние.
Автор: Евелина Гечева
