Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.
От изборите насам с всеки изминал ден едвам мъждукат в далечината шансовете на Делян Пеевски да продължи похода си към официалните порти на властта, за да легитимира огромното си институционално влияние.
Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света".
Не само у нас има избори и не само у нас те се печелят с купуване на гласове. Изборните шашми са по цял свят, въпросът е как реагират хората по света и как - ние.
Седмите поред предсрочни парламентарни избори за само 3 години в България все пак изненадаха с нещо – политически лидери най-после благоволиха да се появят и да коментират ситуацията в изборната нощ.
Много българи сигурно се чудят защо им е да знаят или да ги е грижа за един саудитски дисидент, потърсил убежище у нас, затворен в Бусманци вече 3 години без да е извършил престъпление.
Появата на тази партия ("Величие") на българската политическа сцена много прилича на италиански филм от седемдесетте. Всичко изглежда забавно и лежерно до момента, в който рязко се превръща в тежка драма.
Обикновено в седмицата на изборите едва в последните дни всеки започва да се замисля все повече дали да бойкотира и този вот или да отиде да гласува протестно например.
1,49 млн. души от общо 2,66 млн. граждани на Молдова излязоха и гласуваха на референдум дали искат да тръгнат по пътя към Европейския съюз (ЕС) или не.
Седмите парламентарни избори за 3 години са напът да поставят на фокус по безпрецедентен начин темата с честността на вота и манипулациите на резултатите посредством купения и контролиран вот.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Седмите поред предсрочни парламентарни избори за само 3 години в България все пак изненадаха с нещо – политически лидери най-после благоволиха да се появят и да коментират ситуацията в изборната нощ.
Седмите парламентарни избори за 3 години са напът да поставят на фокус по безпрецедентен начин темата с честността на вота и манипулациите на резултатите посредством купения и контролиран вот.
От изборите насам с всеки изминал ден едвам мъждукат в далечината шансовете на Делян Пеевски да продължи похода си към официалните порти на властта, за да легитимира огромното си институционално влияние.
Появата на тази партия ("Величие") на българската политическа сцена много прилича на италиански филм от седемдесетте. Всичко изглежда забавно и лежерно до момента, в който рязко се превръща в тежка драма.
Не само у нас има избори и не само у нас те се печелят с купуване на гласове. Изборните шашми са по цял свят, въпросът е как реагират хората по света и как - ние.
Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
1,49 млн. души от общо 2,66 млн. граждани на Молдова излязоха и гласуваха на референдум дали искат да тръгнат по пътя към Европейския съюз (ЕС) или не.
Много българи сигурно се чудят защо им е да знаят или да ги е грижа за един саудитски дисидент, потърсил убежище у нас, затворен в Бусманци вече 3 години без да е извършил престъпление.
Не бях учуден и не ме хвана срам, че беше организиран протест срещу културно събитие - театрална пиеса, та се наложи да се уточнява, че зрителите ще бъдат проверявани все едно говорим за дерби мач: Проверяват зрителите в Народния театър заради протестите срещу постановката на Джон Малкович
Не бях учуден и не ме досрамя, че се и намериха хора (а дали заслужават така да ги наричам) за такъв протест: Грозни сцени в Народния театър: Нападнаха директора преди режисираната от Малкович постановка "Оръжията и човекът" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Не бях учуден и не ме досрамя - добре де, подосрамя ме, че родната милиция за пореден път не си свърши работата.
Обикновено в седмицата на изборите едва в последните дни всеки започва да се замисля все повече дали да бойкотира и този вот или да отиде да гласува протестно например.
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие.
Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света".
Когато бяхме деца пеехме един кратък музикален мотив, в който ставаше дума за три автомобила, които са се сблъскали. По онова време въпросният мотив не звучеше толкова сериозно, колкото той би звучал днес.