1,49 млн. души от общо 2,66 млн. граждани на Молдова излязоха и гласуваха на референдум дали искат да тръгнат по пътя към Европейския съюз (ЕС) или не. Това е избирателна активност от над 50%, малко под 55%. И е пример за България.
Молдова едва ли може да бъде наречена европейски пример за подражение. Въпреки това, благодарение и на диаспората си в чужбина, страната се мобилизира и успя да преодолее бруталното влияние на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин. Купуването на гласове от страна на Кремъл, за да бъде спряна Молдова по пътя към ЕС, беше брутално – молдовските власти изчисляват руския алъш-вериш на около 300 000 гласа! А против гласуваха малко над 737 000 души: Референдумът за ЕС в Молдова: Путин се скъса да купува гласове, но го биха с гол след 90-тата минута
В България обаче, където сме над нещата, положението е трагично. 11% гласували на частични местни избори във Варна и то само седмица преди предсрочните парламентарни избори: Варненци сякаш не разбраха, че имаха избори за кметове седмица преди вота за парламент
Да, седмите предсрочни парламентарни избори. Убийствено е. Жалък европейски рекорд – седем пъти не можем да стигнем поне до положение, от което да тръгнем в посока напред. Но хайде да си припомним предисторията – не за друго, а за да разберем най-после, че трябват повече от половината българи, за да помръднем. Точно както помръдна Молдова.
И така – седем вота непредвидено дойдоха, след като падна управлението на Бойко Борисов. То падна, защото ни писна от сътвореното блато. Като почнем от правосъдието т.е. липсата на справедливост и отявлено една клика хорица да правят каквото си искат, защото са "феномени", и стигнем до елементарни неща, например "ремонт на ремонта": Битката за 25 МИР: Лидерският сблъсък с куп неизвестни
Сега въпросът е много прост – искаме ли пак да е така? Да ни е сигурно, да не ходим на избори и да се гмуркаме в стабилното блато? Или не искаме?
Ако не искаме, крайно време е да кажем как искаме. Обаче да не забравяме – с едно ходене на избори работата ни не свършва. Няма такъв филм никъде по света, за нищо. Това е като диета за отслабване – не става ако само веднъж не ядеш. Трябва упоритост, дисциплина и ясен фокус какво искаме да постигнем.
Убеден съм, че голямото мнозинство хора, които сега четат този текст, искат по-добър живот. Разминаваме се само в плана ни как да го постигнем. Затова – направете си план с приоритети какво искате да се промени в България. Не всичко наведнъж за всичко – с приоритети. Един да е дори, макар че ще е хубаво да са поне 3-4. После потърсете хубаво от предложеното на политическата ни сергия кой дава поне малко вид, че ще изпълни исканите от вас приоритети. След това се вдигайте на 27 октомври и гласувайте. За финал проследете дали ви се изпълняват приоритетите и искайте сметка – най-лесно сметката се плаща при следващото гласуване.
Но недейте да откачате само защото не всичко става на секундата. С диетата е така – особено в случая с България, където сме затлъстели дори в мозъците изключително отчайващо. Поставете се на мястото на избраниците си и помислете ако Вие бяхте там вместо тях, как щяхте да се справите.
Усилие е, знам. Много по-лесно е да сме герои – аз на тия тарикати и мизерници, всичките маскари, няма да им гласувам. И като не гласувате, какво става? Какво се променя към по-добро?
Набележете си приоритети. Потърсете кой може да ги изпълни. Гласувайте за него. Моите приоритети са работеща правосъдна система и колкото може по-далеч от Путинизма, където правосъдие извън това на диктатора няма. Вашите са ... Вие си знаете. И още можете да изберете!
Автор: Ивайло Ачев
п.п. В Молдова само с малко над 13 000 гласа парираха Путин засега. Стана, защото молдовската диаспора в чужбина се оказа достатъчно будна. Затова ми е особено тъжно като гледам каква част от българската диаспора на избори го удря през просото на бълнуването! Не се и сеща защо е побягнала на Запад, като е решила да се маха от България, а не е тръгнала към Мухонасранск. Поогледайте се, хора – осъзнайте, че за всичко има причина и какво е последствието. Информирайте се от повече източници, за да научите причините и да си дадете сметка за последствията. Иначе не става!
