Много българи сигурно се чудят защо им е да знаят или да ги е грижа за един саудитски дисидент, потърсил убежище у нас, затворен в Бусманци вече 3 години без да е извършил престъпление.
Появата на тази партия ("Величие") на българската политическа сцена много прилича на италиански филм от седемдесетте. Всичко изглежда забавно и лежерно до момента, в който рязко се превръща в тежка драма.
Обикновено в седмицата на изборите едва в последните дни всеки започва да се замисля все повече дали да бойкотира и този вот или да отиде да гласува протестно например.
1,49 млн. души от общо 2,66 млн. граждани на Молдова излязоха и гласуваха на референдум дали искат да тръгнат по пътя към Европейския съюз (ЕС) или не.
Седмите парламентарни избори за 3 години са напът да поставят на фокус по безпрецедентен начин темата с честността на вота и манипулациите на резултатите посредством купения и контролиран вот.
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Но по някаква неизвестна причина акцентът се слага върху купувачите - уж акции, уж заловени, уж много респектирани, а резултатът - все по-плачевен.
Как се печелят седми поредни избори? Неслучайно нормалният политически цикъл е на 4 години - това е период, в който следва да се представят резултати, да съзреят нови социални тенденции и да се появи нуждата от ново представителство за тях.
Мнозина може би си спомнят краткия период на въодушевление след поражението на ГЕРБ след протестите през 2020-та и изолацията, в която Борисов попадна тогава.
Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
С много хъс македонският премиер Християн Мицкоски обяви, че води срещу Борисов и Радев с 14:0.
Идеята му е, че страната ни е издала 14 присъди срещу македонската общност, а Северна Македония не е осъдила никого от българската общност.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Подготовката на сценарии в партийните централи за сглобки след 27 октомври вече е в ход. Но от три години играта на политическата сцена е ситуационна – краткосрочни и средносрочни планове, но на никой не му излиза сметката до край.
Може и да не знаете, но културното и образователното министерство във всяко “раздаване” при съставянето на всяко коалиционно правителство се дават за баланс и компенсация.
България е страната на чудесата. И тъкмо решиш, че си видял всички възможни, ти показват в социалните мрежи и по телевизията как столичните трамваи ги чистят с ракия.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
С много хъс македонският премиер Християн Мицкоски обяви, че води срещу Борисов и Радев с 14:0.
Идеята му е, че страната ни е издала 14 присъди срещу македонската общност, а Северна Македония не е осъдила никого от българската общност.
Седмите парламентарни избори за 3 години са напът да поставят на фокус по безпрецедентен начин темата с честността на вота и манипулациите на резултатите посредством купения и контролиран вот.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Подготовката на сценарии в партийните централи за сглобки след 27 октомври вече е в ход. Но от три години играта на политическата сцена е ситуационна – краткосрочни и средносрочни планове, но на никой не му излиза сметката до край.
Появата на тази партия ("Величие") на българската политическа сцена много прилича на италиански филм от седемдесетте. Всичко изглежда забавно и лежерно до момента, в който рязко се превръща в тежка драма.
Как се печелят седми поредни избори? Неслучайно нормалният политически цикъл е на 4 години - това е период, в който следва да се представят резултати, да съзреят нови социални тенденции и да се появи нуждата от ново представителство за тях.
Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9.
Мнозина може би си спомнят краткия период на въодушевление след поражението на ГЕРБ след протестите през 2020-та и изолацията, в която Борисов попадна тогава.
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Но по някаква неизвестна причина акцентът се слага върху купувачите - уж акции, уж заловени, уж много респектирани, а резултатът - все по-плачевен.
1,49 млн. души от общо 2,66 млн. граждани на Молдова излязоха и гласуваха на референдум дали искат да тръгнат по пътя към Европейския съюз (ЕС) или не.
Може и да не знаете, но културното и образователното министерство във всяко “раздаване” при съставянето на всяко коалиционно правителство се дават за баланс и компенсация.
Много българи сигурно се чудят защо им е да знаят или да ги е грижа за един саудитски дисидент, потърсил убежище у нас, затворен в Бусманци вече 3 години без да е извършил престъпление.
България е страната на чудесата. И тъкмо решиш, че си видял всички възможни, ти показват в социалните мрежи и по телевизията как столичните трамваи ги чистят с ракия.
Обикновено в седмицата на изборите едва в последните дни всеки започва да се замисля все повече дали да бойкотира и този вот или да отиде да гласува протестно например.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Много българи сигурно се чудят защо им е да знаят или да ги е грижа за един саудитски дисидент, потърсил убежище у нас, затворен в Бусманци вече 3 години без да е извършил престъпление.
Появата на тази партия ("Величие") на българската политическа сцена много прилича на италиански филм от седемдесетте. Всичко изглежда забавно и лежерно до момента, в който рязко се превръща в тежка драма.
Обикновено в седмицата на изборите едва в последните дни всеки започва да се замисля все повече дали да бойкотира и този вот или да отиде да гласува протестно например.
1,49 млн. души от общо 2,66 млн. граждани на Молдова излязоха и гласуваха на референдум дали искат да тръгнат по пътя към Европейския съюз (ЕС) или не.
Седмите парламентарни избори за 3 години са напът да поставят на фокус по безпрецедентен начин темата с честността на вота и манипулациите на резултатите посредством купения и контролиран вот.
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Но по някаква неизвестна причина акцентът се слага върху купувачите - уж акции, уж заловени, уж много респектирани, а резултатът - все по-плачевен.
Как се печелят седми поредни избори? Неслучайно нормалният политически цикъл е на 4 години - това е период, в който следва да се представят резултати, да съзреят нови социални тенденции и да се появи нуждата от ново представителство за тях.
Защо се спотайва един толкова ценен, да не кажем безценен юрист като Делян Пеевски, защо си трае, та не вземе лично да оглави прокуратурата?
Мнозина може би си спомнят краткия период на въодушевление след поражението на ГЕРБ след протестите през 2020-та и изолацията, в която Борисов попадна тогава.
Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9.
В едно от последните си интервюта Кирил Маричков разказва за песента "Среща" и накрая заключава с обикновен тон, че е вечна.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Напоследък започвам всяка сутрин и то от рано с купуване на гласове. Репортажи и коментари по темата с това купуване гледам, да не решите друго.
С много хъс македонският премиер Християн Мицкоски обяви, че води срещу Борисов и Радев с 14:0. Идеята му е, че страната ни е издала 14 присъди срещу македонската общност, а Северна Македония не е осъдила никого от българската общност.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Подготовката на сценарии в партийните централи за сглобки след 27 октомври вече е в ход. Но от три години играта на политическата сцена е ситуационна – краткосрочни и средносрочни планове, но на никой не му излиза сметката до край.
Купуването на гласове се превръща в нещо обичайно за България. Но не защото българинът е тъп или поне не само по тази причина.
Може и да не знаете, но културното и образователното министерство във всяко “раздаване” при съставянето на всяко коалиционно правителство се дават за баланс и компенсация.
България е страната на чудесата. И тъкмо решиш, че си видял всички възможни, ти показват в социалните мрежи и по телевизията как столичните трамваи ги чистят с ракия.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
