Обявеният за 13 февруари бойкот на големите супермаркети ще бъде лакмус за това дали изобщо сме общество. При толкова очевидни разлики в последните двайсетина години българинът изглежда апатичен към всичко, което му се случва.
Всички ходим в чужбина и можем да сравним и цените, и качеството на продаваните там продукти. Да не усещат, примерно, може народните избраници и министрите. Или хората с високоплатени професии. Но те не са мнозинство. Преобладаващата част от населението - тук и статистиката е категорична - са работещи бедни и пенсионери. Още: Икономисти: Цените в България са високи заради картелни споразумения
Можем да сравним и заплатите у нас и в чужбина. Статистиката може и да показва някакво повишение в последните години, но доколко е реалистично то на фона на продължаващото застаряване на населението и упоритото нежелание на работещите в чужбина българи да се върнат? Точно тук е отговорността на политиците - първо да не пречат на хората да се развиват и да не ги доят, и второ - да помогнат, ако имат акъл как да го направят.
Защото - я да пробват на Бай Германец да му вземат половината от доходите за храна? Възможно ли е, как мислите?
Втора ръка хора ли сме?
А за качеството на стоките какво да кажем? Публична тайна е, че в много сектори компаниите си имат специални цехове, произвеждащи за Източна Европа и Балканите. Козметика, шоколади, напитки, всякакви хранителни стоки... Само до Солун да мръдне човек и пие уж същата напитка, но е със съвсем друг вкус. Още: Защо продуктите в Западна Европа са по-качествени? Икономист обясни каква е логиката
Тази тема - дали сме второ качество потребители, също е свързана с темата за бойкота, но да правим категорична разлика между търговски вериги и производители с източноевропейски цехове. Още преди години въпросът за двойните стандарти, особено при хранителните стоки, беше подхванат от някои политици, но това остана глас в пустиня. Така или иначе резултат няма и до днес. Българите, освен че се чувстват втора ръка като работна сила, се чувстват нерядко и втора ръка като потребители.
Къде останаха кварталните бакалии и пекарни
На този фон изказването на позиция изглежда задължителна - така, както вече се получи в редица страни. Доста хора оспорват полезността на тази инициатива, защото не били виновни веригите и с един ден нищо нямало да се постигне. Частично, но наистина само частично са прави. Да, виновни са и всички държавни органи, които не си вършат работата. Впрочем, те няма ли да се изкажат? Мълчанието им по темата знак на съгласие ли е? Нали уж им извиваха ръцете, къде е мъжката им позиция?
Виновни сме обаче и всички ние като общество, защото загърбихме малките магазинчета като алтернатива, след като избраните от нас да управляват не създадоха условия и за тяхното развитие - а алтернативата е винаги полезна, помага да ставаш по-добър. Държавата се правеше на разсеяна и резултатът е налице. Бившият аграрен министър Кирил Вътев например каза, че проучване с участието на инспектори от НАП и БАБХ е установило надценка за млечните продукти от над 100%. Добре, а какво се е случило след това? Или тази надценка я пускаме да си се развива, както си иска, защото законът не забранява това? Още: В Сърбия бойкотират 5 търговски вериги от днес до петък
Депутатите да се размърдат
Ами и тук има какво да се желае. Драгите законодатели са в огромен дълг пред избирателите си. Цената на живота у нас е трудно поносима от много години и вместо да регулират по някакъв начин това, те се занимават с откровен лобизъм. Тоест, с по-едри неща. Храните са им последната грижа.
И наистина, за да има някакъв ефект от бойкота, той не трябва да е еднократно действие, а системен обществен натиск, докато се постигне приемлива и за двете страни ситуация. Но при запазване на качеството. Още: Най-голям ръст от 18 месеца: Цените на храните пак тръгнаха рязко нагоре
Таван на надценката също може да се обмисли - само че тук трябва да е внимателно и да е ясно какво на практика може да се изпълни или не, до какво може да доведе и кога да бъде сложен край на намесата. Защото когато към протеста почват да се примъкват някои познати (политически и не) фигури, веднага става ясно, че нищо няма да стане: И на Васил Божков изглежда му е скъпо в магазините: Партията му ще протестира на 13 февруари
Няма как да отминем и изказването на премиера Росен Желязков, че нямало начин за пряка държавна намеса на пазара на стоките. Пряка може би не, но други механизми има предостатъчно - справка Австрия, Германия и така нататък. И политиците са длъжни да ги използват.
Като му е малка печалбата, да си ходи
Говорещите за принципите на пазарната икономика също имат известни основания, че никой не работи без печалба. Ами да, така е. Но който не може да предложи продукт на адекватна цена, да затваря бизнеса. Да дойде друг, който ще предложи и качество, и цена по джоба на потребителя. С по-малка директна печалба, но с много повече дивиденти в дългосрочен план - от доволни клиенти, които са му верни. Ето за това става въпрос - за размера на бързата печалба. И хич да не ни плашат, че е политическа тази акция - в Сърбия, Гърция, Северна Македония, Косово и Хърватия да не би да е пак такава акцията? Показаха, че са общество. Още: След бойкот заради високите цени: Оборотите на търговците в Хърватия паднаха наполовина
Тук е ключът към всичко. Защото основният ни проблем не са цените или алчните политици. Основният проблем сме самите ние като граждани и като потребители - едва ли има по-пасивни от нас. Чрез днешния бойкот имаме възможност да покажем, че искаме да ни уважават и да се съобразяват с нас. Търговията е като природата и не търпи празно пространство. Един ще изчезне, друг ще се появи. Това е добре да го разберат всички - и тези, които носят етикета на родно и "като от едно време качество", не само най-големите. Рекламата като "българско и природно" от по-малките не е основание да надуваш цената за печалба в пъти без покритие. Все още си имаме някакво истинско родно производство, малки семейни ферми - нека да има стимули за тях, но и те да са наясно, че силата им е в обединението.
Резултатът от бойкота може и да не е точно този, който очакваме. Но ако не си кажеш, няма да те чуят.
Автор: Георги Петров
