Как се печелят седми поредни избори? Неслучайно нормалният политически цикъл е на 4 години - това е период, в който следва да се представят резултати, да съзреят нови социални тенденции и да се появи нуждата от ново представителство за тях. При съкратен политически цикъл обаче избуяват най-уродливите проявления на демократичния процес, примесени с апатия, умора и безперспективност. В този смисъл по-лесно е да се каже как не се печелят избори - оказа се, че не се печелят с програми, не се печелят с лидерски дебати, не се печелят с обещания или със заклинания.
Разбира се, има и друг разказ. И той е как всъщност с купуване на гласове реално се печелят добри позиции, особено и именно на фона на изборната умора и липсата на вяра в програми и добри обещания.
Защо не се ядосва българинът?
На фона на протестите срещу безобразията в съдебната система, неспирните сигнали за политически чадър и покровителстването на схемите за купуване на гласове от служители на МВР, въпросите към негласуващите се увеличават.
1. Защо българинът не се ядосва на грозните и силови опити за превземане на институциите и на държавата, а скоро и на целия политически процес?
2. Защо българинът не се ядосва да наблюдава как един "свирен мач" ще предреши утрешния му ден?
3. Защо българинът не се ядосва и не противодейства на мафиотизацията със свое лично участие, вместо да чака клиентелните мрежи, ромските махали, превзетите родопски и шуменски села и Анкара да решат вместо него?
Давате си сметка, че по същество въпросът реално е един. И въпреки различните му вариации, този въпрос заслужава по-сериозен размисъл, който да надскача опорни точки от сорта на "всички са маскари". Защото "маскарата" е ясна, но на 27 октомври ще разберем дали и ние ще станем част от това "всички".
Още: Стотици хиляди евро за реклама във Facebook: Колко харчат партиите в България? (СНИМКИ)
Вместо заключение
Когато институционалната ни архитектура е поставена на карта и е пред тотална разруха, няма как да очакваме едни избори да оздравят системите до степен, в която ние като граждани да им имаме доверие и да твърдим, че имаме професионални, добре работещи и силни институции, че имаме нормална и независима съдебна система, че имаме регулатори и контролиращи органи, от които реално зависи ежедневния ни живот и те да са ефективни и т.н.
Затова няма как да не са верни думите на политолога Иван Кръстев, че нашето общество е "разкъсвано от цинизъм и недоверие" - при такова политическо представителство и при такова политическо поведение виждаме най-уродливите прояви на обществените разбирания за управлението, което вече не се разглежда като представляващо максимално широк кръг социални групи, а се е превърнало в обикновено агиткаджийство.
И докато се надвикваме за дребнотемия, някои "момчета" заплашват да променят разбиранията ни за демократичния процес изобщо. Вярвам, че е въпрос на време кога българинът най-после ще се ядоса на това силово превземане на държавата. Защото и то е процес - както е процес създаването на държава, която да се харесва на огромното мнозинство в България. Процесите за ден не стават, трябват много усилия, упорство и време. Така че всички ние трябва да решим КОЙ е по-упорит в този процес.
Още: Министерство за младежта: Политиците заговориха за голямата промяна в дебат с младите хора (СНИМКИ)
Автор: Ивайло Илиев
