Не, аз това държа да ви го кажа. На всяка цена. "За" съм деца да бъдат отнемани от родителите им. Насилствено. Идиотите не бива да имат достъп до възпитанието на деца, дори до своите.
Вие минавали ли сте по подбалканския път край Мъглиж? Това е любимото ми място на планетата Земя. Искам там да живея. Докато този рай съществува, аз ще съм убеден, че всичко е наред, че е настъпила безвъзвратно свобода, равенство и братство, че човекът е венецът на творението, еманацията на квинтесенцията, каймакът на космоса, черешката на небесната торта, че щастието ни е напълно заслужено и всички мислители от Кант до Тарковски са грешали, когато са смятали, че човекът е изначално порочен и увреден в самите си клетки.
- Пасматри, батенце, глей какъв балшой мантар! По-голем е от вашия малък пикльо, малчугана, литъл бой, демек! Що така го назовахте, да ви се чуди човек.
Не, това не е метафора. Както и петстотинте години безправен живот на гяури също не са метафора. Не питам от някаква философска куртоазия къде отиваме като народ, то е ясно, че безпътицата е добре планирана и поддържана от продажните копелета из различните партии.
"На пост" е новата книга на Николай Фенерски, роман, който идва след сборника му с разкази "На стоп". Анаграмата е подсказка, че ако в разказите героите пътуват, накъдето ги отвее вятърът, в романа пътешествието е само нагоре - затова и "На пост" бе наречен "вертикален роман".
Всички знаем кой е Калин Т. и това не е някакъв опит за ужким прикриване, просто фамилията му е дълга и ми заема много място на листа, а на мен времето и пространството ми свидят по принцип.
Говоренето за българската журналистика все повече прилича на изследване по паразитология. Не знам дали все още по факултетите, където се преподава журналистика, са останали честни хора.
Голямо удоволствие ми доставя писането на ръка. Мисълта е съсредоточена във върха на химикала и след секунда буквичката е изписана, след още две и цялата дума е пред очите ми.
Без да искам, попаднах като преводач на едно от делата, които добиха медийна гласност преди време. Ако не бе получило тази гласност в медиите, делото изобщо нямаше да го има.
А старците се молят Богу горещо. А в мъглата вият псета и вълци. (Така е в първия вариант на стихотворението, мъгла.) Старците трябва да се молят, щото с 250 лева пенсия как се устисква?
Тя събира редовно от народа по 2 лева. 2 умножено по милион дава два милиона. Така че не смятайте за дребнаво да потърсите в закона законно ли е да ви таксуват.
Преди няколко месеца четох за първи път как се отнася държавата Норвегия към родители и деца. Признавам, помислих си, че случаят на рускинята с отнетите деца е раздухан умишлено като част от хибридната война.
Това е въпросът, който задават конвенционалните хора, когато срещнат различен от себе си.
Един англичанин, Ник Хънт, преди няколко години мина пеша разстоянието от Хук ван Холанд до Златния рог, от единия край на континента Европа до другия.
Напълно осъзнавам какво рискувам с тия думи - ще бъда обвинен в безсърдечие, жестокост, но те не са продиктувани от някаква гола назидателност, просто за този проблем у нас не се говори достатъчно.
Това е въпросът, който задават конвенционалните хора, когато срещнат различен от себе си.
Един англичанин, Ник Хънт, преди няколко години мина пеша разстоянието от Хук ван Холанд до Златния рог, от единия край на континента Европа до другия.
Без да искам, попаднах като преводач на едно от делата, които добиха медийна гласност преди време. Ако не бе получило тази гласност в медиите, делото изобщо нямаше да го има.
Тя събира редовно от народа по 2 лева. 2 умножено по милион дава два милиона. Така че не смятайте за дребнаво да потърсите в закона законно ли е да ви таксуват.
Преди няколко месеца четох за първи път как се отнася държавата Норвегия към родители и деца. Признавам, помислих си, че случаят на рускинята с отнетите деца е раздухан умишлено като част от хибридната война.
- Пасматри, батенце, глей какъв балшой мантар! По-голем е от вашия малък пикльо, малчугана, литъл бой, демек! Що така го назовахте, да ви се чуди човек.
А старците се молят Богу горещо. А в мъглата вият псета и вълци. (Така е в първия вариант на стихотворението, мъгла.) Старците трябва да се молят, щото с 250 лева пенсия как се устисква?
Напълно осъзнавам какво рискувам с тия думи - ще бъда обвинен в безсърдечие, жестокост, но те не са продиктувани от някаква гола назидателност, просто за този проблем у нас не се говори достатъчно.
Вие минавали ли сте по подбалканския път край Мъглиж? Това е любимото ми място на планетата Земя. Искам там да живея. Докато този рай съществува, аз ще съм убеден, че всичко е наред, че е настъпила безвъзвратно свобода, равенство и братство, че човекът е венецът на творението, еманацията на квинтесенцията, каймакът на космоса, черешката на небесната торта, че щастието ни е напълно заслужено и всички мислители от Кант до Тарковски са грешали, когато са смятали, че човекът е изначално порочен и увреден в самите си клетки.
Голямо удоволствие ми доставя писането на ръка. Мисълта е съсредоточена във върха на химикала и след секунда буквичката е изписана, след още две и цялата дума е пред очите ми.
Не, аз това държа да ви го кажа. На всяка цена. "За" съм деца да бъдат отнемани от родителите им. Насилствено. Идиотите не бива да имат достъп до възпитанието на деца, дори до своите.
Говоренето за българската журналистика все повече прилича на изследване по паразитология. Не знам дали все още по факултетите, където се преподава журналистика, са останали честни хора.
Всички знаем кой е Калин Т. и това не е някакъв опит за ужким прикриване, просто фамилията му е дълга и ми заема много място на листа, а на мен времето и пространството ми свидят по принцип.
"На пост" е новата книга на Николай Фенерски, роман, който идва след сборника му с разкази "На стоп". Анаграмата е подсказка, че ако в разказите героите пътуват, накъдето ги отвее вятърът, в романа пътешествието е само нагоре - затова и "На пост" бе наречен "вертикален роман".
Не, това не е метафора. Както и петстотинте години безправен живот на гяури също не са метафора. Не питам от някаква философска куртоазия къде отиваме като народ, то е ясно, че безпътицата е добре планирана и поддържана от продажните копелета из различните партии.
Не, аз това държа да ви го кажа. На всяка цена. "За" съм деца да бъдат отнемани от родителите им. Насилствено. Идиотите не бива да имат достъп до възпитанието на деца, дори до своите.
Текстът съдържа спойлери, на чист български – подсказки. Ако не сте гледали „Жокера“, не четете нататък.
Вие минавали ли сте по подбалканския път край Мъглиж? Това е любимото ми място на планетата Земя. Искам там да живея. Докато този рай съществува, аз ще съм убеден, че всичко е наред, че е настъпила безвъзвратно свобода, равенство и братство, че човекът е венецът на творението, еманацията на квинтесенцията, каймакът на космоса, черешката на небесната торта, че щастието ни е напълно заслужено и всички мислители от Кант до Тарковски са грешали, когато са смятали, че човекът е изначално порочен и увреден в самите си клетки.
- Пасматри, батенце, глей какъв балшой мантар! По-голем е от вашия малък пикльо, малчугана, литъл бой, демек! Що така го назовахте, да ви се чуди човек.
Не, това не е метафора. Както и петстотинте години безправен живот на гяури също не са метафора. Не питам от някаква философска куртоазия къде отиваме като народ, то е ясно, че безпътицата е добре планирана и поддържана от продажните копелета из различните партии.
Удивителна е лекотата с която се обърквате. "Нотр Дам" изгоря, това бил краят на християнска Франция – преобладаващото обществено мнение.
"На пост" е новата книга на Николай Фенерски, роман, който идва след сборника му с разкази "На стоп". Анаграмата е подсказка, че ако в разказите героите пътуват, накъдето ги отвее вятърът, в романа пътешествието е само нагоре - затова и "На пост" бе наречен "вертикален роман".
Стига с метафорите и иносказанията, никой не ги разбира. Много са просташки. Тия интелектуалците са маса тъпи парчета, та ги ползват.
- Йордане!? - Да, татко. - Каква е тази странна двойка по физическо? - с електронните онлайн дневници нищо вече не остава скрито.
Всички знаем кой е Калин Т. и това не е някакъв опит за ужким прикриване, просто фамилията му е дълга и ми заема много място на листа, а на мен времето и пространството ми свидят по принцип.
Преди няколко години така се бях газирал на една учителка, дето пълнеше главата на детето ми с глупости, че щях да ходя да ѝ искам обяснение лично.
Говоренето за българската журналистика все повече прилича на изследване по паразитология. Не знам дали все още по факултетите, където се преподава журналистика, са останали честни хора.
Голямо удоволствие ми доставя писането на ръка. Мисълта е съсредоточена във върха на химикала и след секунда буквичката е изписана, след още две и цялата дума е пред очите ми.
Без да искам, попаднах като преводач на едно от делата, които добиха медийна гласност преди време. Ако не бе получило тази гласност в медиите, делото изобщо нямаше да го има.
Предусещате ли задаващата се лудост? Истерията, която ще обсеби всички психически податливи и средностатистически безкритични консуматори.
А старците се молят Богу горещо. А в мъглата вият псета и вълци. (Така е в първия вариант на стихотворението, мъгла.) Старците трябва да се молят, щото с 250 лева пенсия как се устисква?
Тя събира редовно от народа по 2 лева. 2 умножено по милион дава два милиона. Така че не смятайте за дребнаво да потърсите в закона законно ли е да ви таксуват.
Преди няколко месеца четох за първи път как се отнася държавата Норвегия към родители и деца. Признавам, помислих си, че случаят на рускинята с отнетите деца е раздухан умишлено като част от хибридната война.
Това е въпросът, който задават конвенционалните хора, когато срещнат различен от себе си. Един англичанин, Ник Хънт, преди няколко години мина пеша разстоянието от Хук ван Холанд до Златния рог, от единия край на континента Европа до другия.
Напълно осъзнавам какво рискувам с тия думи - ще бъда обвинен в безсърдечие, жестокост, но те не са продиктувани от някаква гола назидателност, просто за този проблем у нас не се говори достатъчно.
