Без да искам, попаднах като преводач на едно от делата, които добиха медийна гласност преди време. Ако не бе получило тази гласност в медиите, делото изобщо нямаше да го има. Първо. И второ, ако в него бяха замесени не чужденци, а българи, не хора с увреждания, а най-обикновени средностатистически здрави и зрящи хора, нямаше и да чуем нищо за случилото се. А то е срамно само по себе си, независимо кой е потърпевш. Има и трето. Главната пострадала от грубиянската и грозна проява на един изтръпнал и нещастен младеж е жена. А е така важно да вдигаме шум, когато става дума за жени, все пак предстои нов натиск за приемане на И. Конв. И при всеки удобен случай трябва да ни се набива в главите, че ние, българите, не си ценим и уважаваме жените, бием им шамари на лягане и на ставане, изобщо, пълни неандерталци и питекантропи. Като крайната цел на този наднационален документ хич даже не са правата на жените, но това вече е друга тема.
Колко подобни инциденти нямат нито отзвук, нито държавата ни се интересува от тях. През този ноември 2018 обаче нямаше нито един репортер в съда. Всяко чудо за три дни. Ако можеха някак и съдиите да го заметат. Обаче вече са му обърнали внимание от различни институции в ЕС, следи се, следователно няма къде да мърдат. Всъщност става дума за сблъсък на култури. През юни 2017 на изхода от Стария град Несебър по пешеходна зона, която през зимата си е обикновена улица, но през лятото се пълни с туристи, понеже тротоарите са заети от сергии с боклучаци, си вървят двама словаци, мъж и жена, със своите две асистентки, защото са незрящи. Зад тях наближава автомобил. Дочуват клаксона му, но им трябва време за реакция. Асистентката на жената трябва да ѝ обясни най-напред накъде да се премести, в каква посока и каква е причината. Това не става за част от секундата, необходими са поне пет секунди, ако не и десет.
Автомобилът наближава двете жени, незрящата и придружителката ѝ. Водачът няма търпение и подпира леко незрящата жена отзад. Под задника. Тя не пада, но спира, защото я пронизва болка, така твърди. На лекарства за дископатия е. Придружителката ѝ реагира остро. Отива при водача, удря с ръка по стъклото и му казва: „Не виждаш ли, че е сляпа бе, демент?!“ Той отвръща първосигнално. Ударен е с ръка автомобилът му. Това е обида най-малкото. Никой няма право да обижда него или железния му сандък. Слиза от колата, като дори забравя да дръпне ръчната спирачка. Асистентката си мисли, че слиза, за да поднесе извинения като един нормален джентълмен. Вместо това младият човек ѝ забива едно здраво кроше, от което тя се свлича на земята. Автомобилът му е отмъстен. Неговата чест също. И сега някой да му удари по стъклото и да го нарече с непознатата дума „демент“, пак така ще реагира. Междувременно автомобилът е продължил движението си бавно и се е натресъл в близкото дърво. Околните минувачи и свидетели почват да ръкопляскат. Незрящите хора дочуват ръкопляскането, но не могат да си го обяснят в първия момент. Те са в шок. От втората придружителка на мъжа разбират цялата ситуация. Нямат очи да видят този срам.
Мъжът се разплаква. И пита каква е тази страна, в която младежите посред бял ден бият възрастни жени по улиците. Публиката е аплодирала урока на съдбата. Дришльото е толкова тъп, че дори не е изпитал неудобство от аплодисментите. Качил се е на тъпото си возило и си е тръгнал с ожулена броня.
Българите обаче помогнали на словаците. Медиите довтасали след два дни. Ударената асистентка е жена с тежък живот. Загубила е дете. Приема антидепресанти, за да смогва изобщо да понася лекотата на битието.
Всичко това го разбирам в процеса на превода на делото, което се гледа с конферентна видеовръзка от Братислава. Оттам свидетелстват незрящите мъж и жена и пострадалата асистентка. Отговарят на въпросите на защита, прокуратура, съдия, аз превеждам отговорите им на български език. Седя с гръб към подсъдимия. Успях да го видя само веднъж. И този поглед ми стигаше. В залата беше и неговата майка.
Не сте виждали такава липса на съвест, сигурен съм. В очите им се четеше не разкаяние, а просто обикновена тъпота, прикриваща искреното им неразбиране защо е целият този процес. Каква е тая дандания, от мухата слон направиха?! Голяма работа, че оная била леко подпряна отзад, другата получила шамар, а всички вкупом били шокирани, кво толкова се шокират?! Ми той момчето дори не я е подпирал тая, тя само си е въобразила, че усетила отзад леко стълкновение. И дори да е имало, е било твърде нежно, чак пък и дело сега. А и другата, кво се прави на ударена, като не я е докосвал с пръст?! Тя що му удря колата, а?
Ето това казваха очите им. Ето това. Да ти липсва мъжеството да кажеш истината свободно и високо е най-жалката картинка на света. Да ти липсва мъжеството да поемеш отговорност за постъпките си е дъното на човешкото падение. Могат го такива като Максим Стависки. Могат го и други български мамини дришльовци, на които роднините ще пробутат някой лев, където е нужно, за да бъде присъдата само някаква пробация, за да не му лепнат в досието на дришльото етикета „осъждан“.
Толкова дълбока липса на съвест – още не го проумявам. Опитвам се. Не става.
Автор: Николай Фенерски
