Ако ви дадат определена сума и ви попитат каква част от нея бихте предоставили на благотворителна организация, която работи за намаляване на въглеродните емисии, и каква част бихте запазили за себе си, какво ще отговорите? Такъв въпрос бе поставен в проведен наскоро експеримент - на някои произволно избрани участници са им били раздадени истински пари (450 долара) и средностатистическият човек се разделил приблизително с половината, а останалата част задържал. Но ще има ли промяна, ако предварително ви кажат, че огромното мнозинство от другите хора смятат, че действията в областта на климата са наистина важни? Може би тогава бихте дали повече за благотворителната организация?
Чрез втори експеримент и това е било проверено. Преди да се разделят парите, на участниците им е било съобщено, че 79% от хората смятат, че гражданите трябва да се опитат да се борят с климатичната криза. Това се оказва от значение, защото при предишния въпрос участниците са знаели, че това важи за по-малък дял - 61 на сто. Информирането за истинското ниво на подкрепа е увеличило даренията с 16 долара средно на човек.
Експериментът е проведен в САЩ, но илюзията, че действията в областта на климата не са популярни, е глобална. Ако този мит бъде развенчан, може да има съществена промяна на ситуацията и това да тласне света към неудържим напредък в областта на климата, смятат експерти. Според тях подобна комуникационна кампания, която не е скъпа и може да бъде разширена, би могла да е сред най-мощните налични инструменти за борба с климатичната криза.
Още: Европа се затопля най-бързо: Дълга гореща вълна в нашия регион е сред рекордите на 2024 г.
„В момента имаме огромен потенциал за климатично движение“, казва професор Антъни Лейзеровиц от Йейлския университет в САЩ. „То е скрито. То не е активирано или катализирано. Но когато преодолеете тези пропуски във възприятията, помагате на хората да разберат, че не са сами и че всъщност има глобално движение".
Мълчаливото мнозинство
В изследването участва и българският проф. д-р Теодора Бонева от университета в Бон, Германия, която провежда експериментите заедно с колегите си. Най-големият им резултат е огромно проучване, обхванало целия свят, което разкрива забележителния факт, че хората навсякъде са обединени в желанието си да предприемат действия за борба с климатичната криза, но остават мълчаливо мнозинство, защото погрешно смятат, че малко хора споделят техните възгледи.
Снимка: iStock
„Преди (...) щяхме да подценим подкрепата“, казва проф. Бонева пред The Guardian. „Затова, когато видяхме цифрите, си помислихме: „Уау!“. Нямахме представа, че ще открием толкова последователни модели в толкова много страни".
Още: София диша още повече от отровния азотен диоксид, ситуацията за децата е тревожна
Екипът установява, че 89% от хората по света искат техните национални правителства да направят повече за борба с глобалното затопляне.
Повече от две трети казват, че са готови да отделят 1% от доходите си за борба с климатичната криза. В същото време тези хора си мислят, че само малка част от останалите (43%) са готови да сторят същото.
Какво мислят хората в различните държави?
Проучването е обхванало 130 000 души в 125 държави, на които се падат 96% от световните въглеродни емисии, и е публикувано в списание Nature Climate Change.
Още: Звучите модерно, но заблуждавате: "Грийнпийс" изнесе урок на кабинета какво е енергийна общност
Хората в Китай - най-големият замърсител в света - са сред най-загрижените. От тях цели 97% заявяват, че правителството на страната трябва да направи повече за борба с климатичната криза, а четирима от петима са готови да дадат 1% от доходите си за тази цел. Вторият по големина замърсител в света - САЩ - е на дъното по тези показатели, но въпреки това три четвърти от гражданите на Щатите казват, че правителството трябва да направи повече. Почти половината са готови да дадат своя принос.
Дори в петролните държави Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) огромното мнозинство - около 80% - са готови да отделят 1% от доходите си за действия в областта на климата. Колко от тях искат повече действия от страна на правителството, не е известно - тези страни не позволяват въпросът да бъде зададен.
Хората, които най-пряко усещат жегите, имат най-силни възгледи в подкрепа на борбата с климатичните промени. Жителите на богатите страни са значително по-малко склонни да отделят 1% от доходите си.
Друг ключов акцент е, че хората могат да влияят на действията на властите - държавите, в които гражданите най-силно са искали да се борят с климатичната криза, са прилагали значително повече политики за климата, установяват изследователите. Колкото по-силно хората вярват, че техните съграждани ще допринесат с парите си за действия в тази област, толкова по-вероятно е те самите да ги дадат, както показват експериментите на проф. д-р Бонева.
Още: "Чешмите в България": Проектът, който казва "да" на хубавата питейна вода и "не" на пластмасата
„Нашите резултати показват, че съгласуваните усилия за коригиране на тези погрешни схващания могат да бъдат мощна интервенция, която да доведе до големи положителни ефекти", прави заключение екипът.
Снимка: iStock
Други проучвания показват подобна тенденция
И други мащабни проучвания показват, че общественото желание за действия в областта на климата е дълбоко и глобално, и че погрешните схващания, които подхранват „спиралата на мълчанието“ по отношение на климата, се срещат навсякъде. Изследване на ООН през 2024 г., наречено „Гласът на хората за климата“, анкетира 75 000 души в страни, представляващи 90% от световното население. Според резултатите 80% от тях искат техните страни да засилят ангажиментите си в областта на климата.
Друго проучване, проведено наскоро сред 40 000 души в 20 от най-замърсяващите държави в света, установява, че 86% от хората мислят по същия начин.
Още: Какво е устойчив начин на живот и как с него пазим Земята? (ВИДЕО)
Изследване на Йейлската програма за комуникация по въпросите за изменението на климата, проведено сред 140 000 души в 187 държави и територии, задава въпроса колко важен приоритет трябва да бъде изменението на климата за правителството на тяхната страна: 89% от хората са отговорили, че този приоритет е много висок, висок или среден (67% са отвърнали, че е много висок или висок).
Разликите във възприятията също са фактор. Проучване, проведено в САЩ през 2022 г., показва, че хората смятат, че само около 40% от техните съграждани подкрепят политиките за климата, докато реалният дял е около 75 на сто. По-ранно изследване установява същото в Китай.
И други широко разпространени вярвания са разкрити като неверни, включително идеята, че хората в богатите страни не желаят да дават пари на по-бедните държави, за да помогнат в борбата с климатичната криза. Проучване, в което се проверява подкрепата за преразпределянето на парите от глобална схема за търговия с емисии от богатите към бедните, установява, че схемата има доверието на 76% от европейците и 54% от гражданите на САЩ.
„Осъзнаването на това от страна на хората би помогнало много и би донесло надежда. Мисля, че много хора се самоцензурират и не се борят или не гласуват, защото смятат, че идеите им не са в крак с времето", казва д-р Адриен Фабр от Международния център за изследване на околната среда и развитието във Франция, който ръководи проучването. „Съществува и мнозинство, което подкрепя политиките за глобално преразпределение, дори сред хората в страните с високи доходи, които разбират, че ще трябва да платят за това. Дължи се на факта, че хората отдават значение на човешките права и благосъстоянието на своите съграждани, както и на стабилния климат".
Още: За да няма населени места без вода - какво ще направят общините: Говори Силвия Георгиева (ВИДЕО)
Дали обаче тази огромна подкрепа за действията в областта на климата в проучванията е действително искрена, или просто хората казват това, което според тях изследователите искат да чуят? Д-р Фабр, проф. д-р Бонева и други учени редовно проверяват надеждността на информацията от изследванията с помощта на множество инструменти. Те включват сравняване на отговорите на хората с тяхното реално поведение, например намиране на връзки между заявената готовност да се плащат пари за действия в областта на климата и действителните дарения за благотворителни организации в сектора.
Снимка: iStock
Други тестове свързват отговорите им с реални последици - например на хората им се казва, че отговорите им ще бъдат изпратени на правителството. Друг метод е да се скрият въпросите за климата сред други, така че респондентите да не могат да познаят „правилния“ отговор. „Анкетите рядко грешат с повече от 5%", отчита д-р Фабр пред The Guardian.
Политически илюзии
Понякога политиците силно подценяват обществените възгледи, което също е от значение, казва д-р Найъл Маклафлин от Climate Barometer, който анализира мненията за климата в Обединеното кралство.
Още: Страни - жертви на климата: България е в топ 10. Защо демографията ни прави уязвими?
През 2024 г. групата установяма, че 72% от гражданите на Великобритания подкрепят изграждането на вятърни електроцентрали в техните райони, но само 19% от депутатите смятат, че мнозинството от техните избиратели са съгласни с това. Така се създават пречки. Подобни резултати са установени и в Конгреса на САЩ по отношение на регулациите за въглеродните емисии.
Според британския мозъчен тръст „More in Common“ действията в областта на климата се подкрепят дори от онези, които гласуват за политически партии, изрично противопоставящи се на тях. Дяснопопулистката формация „Реформатори в Обединеното кралство“ неотдавна определи загрижеността за климата като „истерия“, но 62% от хората, които гласуват за партията през 2024 г., казват, че е важно правителството да се грижи за справянето с изменението на климата.
"Ако направим така, че политиците да са по-наясно с това какво искат хората в тяхната страна, те биха могли действително да действат според предпочитанията на хората", казва д-р Бонева.
Самите хора са привлечени от „социалните норми“ - т.е. възприетия стандарт на приемливо поведение. Те са и „условни сътрудници“ - по-вероятно е да допринесат за общественото благо, ако смятат, че другите правят същото. Когато им се разказва колко популярни са екологичните действия сред останалите, може да се увеличат и собствените им действия, например в областта на пестенето на енергия и екологичния начин на живот. Коригирането на погрешни схващания обаче се оказва трудно.
Още: AI и климатичните промени. За метеорологията на бъдещето говори експертът Христо Чипилски
Дезинформацията
Дезинформацията, свързана с изкопаемите горива, също е фактор. Съществува "много голяма, сложна, добре финансирана и дългогодишна кампания за дезинформация, която се движи от индустрията за изкопаеми горива и нейните съюзници, сеещи съмнения и разделение, за да поддържат печалбите си“, казва професор Антъни Лейзеровиц от Йейл.
Според него тази кампания действа като „огромен мегафон“ за малкото, но гласовито малцинство, което отхвърля науката за климата. „В резултат на това те доминират в публичното пространство", обяснява той.
Всеки може да помогне да се прекъсне „спиралата на мълчанието“, смята професор Синтия Франц от Оберлин Колидж в САЩ. Според нея трябва да се наблегне на факта, че хората не са сами в своята загриженост и в желанието си да предприемат действия.
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
