Това е въпросът, който задават конвенционалните хора, когато срещнат различен от себе си.
Един англичанин, Ник Хънт, преди няколко години мина пеша разстоянието от Хук ван Холанд до Златния рог, от единия край на континента Европа до другия. По стъпките на друг английски писател, минал тоя маршрут някъде в началото на XX век. Ник вървя и през нашата страна. Запознахме се в София, после се видяхме на къмпинг Корал, където все още можеше да се къмпингува свободно. Тези, които ще застроят Корал, няма да разберат мотивацията на Хънт никога. Операционната им система не разполага с такива драйвери. Те и другите като тях могат единствено да зяпат неразбиращо. Как така някой ще прави нещо такова и що за удоволствие е това? Не е ли да се напиеш, нахраниш, нашмъркаш... Разбиранията за удоволствието са различни.
Защо Боян Петров качваше върхове? За удоволствие. От другия вид удоволствия. Такива не са изпитвали ония, дето дори за един километър палят колата. Гледаш ги станали на по 40 +, а вече приличат на старци. Те си имат своите оправдания за начина си на живот. Всеки си има оправдание. Но когато те, масата, се обединят в своята омраза срещу неразбираемото за тях, гротеската става всенародна.
Володя Сорокин обиколи света на велосипед. Потърсете го в Google. Може би от него се вдъхнових подсъзнателно да почна преди години и аз да обикалям градове и села с колелото. Слагам отразителната жилетка, запасявам се с резервна гума, вода и храна и тръгвам. Онези конвенционалните си проличават на пътя веднага. Карам извън бялата черта, по самия банкет, по пътища, които позволяват, избягвам магистрали и натоварени шосета. Но конвенционалните задължително ще изсвирят с клаксон, за да засвидетелстват своето неразбиране. Същото правят те и сега. Надуват клаксони, за да ги чуем как те не разбират поведението на такива хора. И що не си седим всички на задниците като нормалните средностатистически мижитурки, ами сме ръгнали да обикаляме света.
Защо го правиш? Ами как да ти обясня... Трудно е за обяснение, като знам колко ти е акълът. Нали все пак се опитвам да го сведа до точката ти на разбиране. А тя е много ниско долу някъде и ми е съвсем ясно, че теб не те вълнува защо го правя, а всъщност се опитваш да ми се подиграваш, понеже не съм като теб, но от друга страна подсъзнателно ми завиждаш и чрез подигравката се опитваш да компенсираш разочарованието си от собственото си съществуване.
В руската песничка на Червената шапчица се разказваше същото – ако дълго дълго вървиш, можеш да стигнеш в Африка, здравейте, ей толкова големи реки, здравейте, ей толкова високи планини... Но разбира се, ако си ленив, ако се страхуваш, седи си у вас, не ходи никъде, за какво са ти пътеки и планини, пази си крачетата и ръчичките...
Обаче не ти искам мнението за това как аз да живея живота си. Нито Боян Петров ти е искал мнението за неговия начин на живот. В стотиците изписани текстове някои обясняваха как хората като Боян Петров били събуждали заспалото народонаселение, как били първооткриватели и техните достижения служели после на всички останали, как били луди, които трябвало да пазим... Не, народонаселението няма да бъде събудено. Не, може нищо да не открият такива като алпиниста или като бегача по планини Кирил Николов – Дизела. И не, не са луди. Те са нормалните хора и живеят по нормален начин. Останалите са роботизирана, лоботомирана, зомбирана желеподобна маса, която просто понякога получава чревни смущения и на повърхността излизат едни балончета и правят пук. Не си струва да ѝ се обръща внимание.
Автор: Николай Фенерски
