Предусещате ли задаващата се лудост? Истерията, която ще обсеби всички психически податливи и средностатистически безкритични консуматори. Диктатурата на консумариата бе установена и у нас със страшна сила, няма да се делим от цивилизования свят я. Играем по свирката на капиталистите и питаме за още. И ако в политическия спектър на обществения ни живот мантрата е "стабилност", в икономиката се говори единствено за "растеж". Те трябва да ни продават още и още боклуци. Ние сме длъжни да купуваме, дори да нямаме вече пари в джоба си. Нали има банки и стоки на изплащане. Още и още и още - докога? Къде е границата и кога ще настъпи колапсът?
Без да съм икономист, съм убеден в неизбежността му. Такива са физическите закони. Не е възможно едно нещо само да нараства. И е напълно възможно в едно общество да има икономическа стабилност. Но тогава как ще ни манипулират господарите, как ще ни управляват и как ще ни контролират? Биха изгубили властта си над нас. Поради това им е необходима истерията, затова им е нужен "растежът". Ползата от него е чисто психологическа. А психе означава душа. Тоест, крадат души на едро. Чрез убеждаването на тези души в съществуването на "дедо Коледа", демек безкрайния растеж. Нова координатна ос измислиха, напълно виртуална. Старата с добрите стари ценности я крият.
Запалете си камината, сипете си вино или каквото там ви тегли, разположете се удобно на дивана, вземете си една канелена меденка с какао и се отдайте на клишето. Забравете, че този празник произлиза от точно определени събития в човешката история, защо ви е да се задълбочавате? Идете на концерта "Коледни камбанки", "Бяла Коледа" или нещо друго също толкова коледно звучащо, умилително, плитко и мизерно, хилете се без причина, важно е да бъдете позитивно настроени. И да харчите пари. Никой не иска от вас да ползвате ума си по предназначение. Твърде сложно е. Че било настъпвало 2019 година от нашата ера – каква пък е тая ера и защо точно наша да е? И кой казва точно коя година ще е? Не може ли да е 3019? Примерно. И кво е тва пр. Хр., сл. Хр.? Някакви неясни съкращения, които само ви съкращават животеца и времето за пазаруване, дебелеене и вдебиляване. Дишайте дълбоко, не прекалявайте с киселото зеле и сланината, че се вдига кръвно. А и кантарът май е счупен след празниците. Не показва вярно. Вие сте похарчили всичко, каквото можете и не можете да си позволите. Вашата обикновена радост е закупена и изконсумирана. До следващия път.
До Деня на жената, Деня на влюбените, Деня на великденския заек, Деня на крокодила, на земеродното рибарче или който ден ни предложи телевизорът. Толкова да ми втръсна от всички тия дни всяка година, че ме хваща синдромът на Турет и почвам да пцувам неконтролируемо. Нареждам лоши думи за всички, които си мислят, че трябва да постъпваме точно така, че няма нищо лошо в тия "празници". Ай сиктир от вашия позитивизъм. Искам да съм негативен. Но да не съм холограма. И ако откажеш да им бъдеш марионетка, гледат на теб с презрение – кой си ти, бе? Ти нямаш пари, бе! Ти си нищожество!
Но от всички тия дни най-омразни са ми зимните, щото се родеят с измисленото празнуване на настъпването на Нова година. Ква Нова година, като всичко си е същото. Ходим по планетата, цапаме я и един ден ни изтропват сандалите. Единственото хубаво в тези периоди от календара е, че имаш възможност да се събереш с всички роднини от близо и далече и да се изпокарате накрая на воля. Да се отпуснете и да развържете език. Тия сочни скандали не си ги давам за нищо на света. Само заради тях си струва да се празнува. Чакам ги с нетърпение. Щото как после да се сдобриш с някого, как да се прегръщате и да си прощавате, да плачете и да се обичате, ако преди това не сте си рекли всички доукрасени истини право в очите! Едно към едно.
Автор: Николай Фенерски
