Говоренето за българската журналистика все повече прилича на изследване по паразитология. Не знам дали все още по факултетите, където се преподава журналистика, са останали честни хора. Дали все още ги обучават в обективност или е останала само общата тенденция към пъблик рилейшънс, тоест, платено обслужване на интереси. На принципа на скачените съдове, когато от една страна журналистите са научени само да печелят пари, от другата страна хартисва единствено жълтиня и мизерия. Но съм убеден, че там, откъдето е произлязла жълтата журналистика, ще останат потресени от върховете, които достигаме у нас. Понеже тръгнахме пак да подражаваме на Запада и го задминахме по резултати. Да си папарак и да дебнеш известни хора да ги снимаш е едно. Да влизаш грубо, с неуважение, с надута простащина и високомерна тъпота в личния свят на човека, като му задаваш най-гнусните си въпросчета, е друго.
Изчаках да мине известно време, преди да го кажа. Духът на починалия човек е някъде по своя път, трябва да го оставим на покой, да се помолим за него. Вместо това гаргите и кокошките пак заграчиха и се разкудкудякаха. На една такава телевизионна водеща някой трябва да ѝ затвори пърлицата с един цигански шамар. С опакото на ръката. Ще се изцапа от мазнотията по ботоксовите ѝ джучки, но понякога това е единственият правилен начин.
Неволно стигнах до сравнение между Джеймс Липтън, (роден през 1926) който интервюрира Антъни Хопкинс и българска тв водеща (на видима възраст под 30 г.), която се опитва да задава въпроси на известен български актьор. Разговорът с холивудската звезда е удоволствие за сетивата, водещият е подготвен, изгледал е всичките му филми, вникнал е в отношенията на актьора с екранните му партньори, те обсъждат смисъла на нещата и съвсем ненатрапливо стигат до дълбочината на актьорското сърце. Сърцето на българския актьор също не е плитко и има какво да разкрие, има какво да каже, всеки човек на изкуството има какво да съобщи на другите, ако бъде попитан правилно, ако бъде предразположен. Поканили сте го в студиото си, той ви е дошъл на крака, благоволил е да отдели от времето си, за да си поговори с вас. И не от желание за още публичност, достатъчно известен е и камерите отдавна не го съблазняват. Вие, тъпанари, обаче решавате, че ще питате човека колко точно пие, кога пие, какво пие, защо пие, не му ли е кофти, когато не пие, как се чувства, когато пие, срам ли го е, че пие и ако не го е срам, защо не се засрами, как така вие ще сте съвсем трезви и здравословни, а той е така подпухнал.
Не просто че сте нечистоплътни, това е неоспорим факт, за който даже не ми се отваря въпрос. Някъде там в миналото, когато сте решавали какво да правите с нещастния си живот, сте си дали оценка колко струвате, в собствения ви ограничен хоризонт цената ви се е сторила справедлива и сте се продали за жълти стотинки, това е ясно. Вашият бизнес са отпадъците. Професията не е нова, думата паразит е от старогръцки, означава "седящият отстрани" - този, който се храни с отпадъците от трапезата на другите, имало такива паразити някога, служели вместо кошчета за боклук. Да не се зяносват коричките. После думичката "помияр" станала нарицателно за куче, на което му дават такава храна. И ето, аз ви предоставям избор как да се наречете – въшки, бълхи, гъбички по краката, тении, глисти или помияри - изберете си и се закичете с титлата си. Заслужихте си я. На това сте научени, нискочелият ви хоризонт не ви позволява да видите повече и самите вие не осъзнавате тъпотата си, страдаме само ние, околните.
Не, вече не ми е проблем, че сте нечистоплътни. Проблем ми е, че сте нечестиви и заразявате с нечестивостта си тези, които са седнали пред екраните и се зомбират пред великолепния ви образ. Има едни човешки проявления, които и дяволът не може да измисли, които са резултат от човешката ни свободна воля, но в никакъв случай, по никакъв начин и под никакъв предлог не бива да бъдат показвани на другите, на публиката, трябва да бъдат скрити и погребани в подсъзнанието.
Автор: Николай Фенерски
