Преди няколко месеца четох за първи път как се отнася държавата Норвегия към родители и деца. Признавам, помислих си, че случаят на рускинята с отнетите деца е раздухан умишлено като част от хибридната война. Изгледах няколко нейни изказвания, проследих историята, изслушах и думите на нейния изведен и спасен от лапите на норвежките социални служби син. Още тогава се замислих колко нечовешко е това. И как действително има не един такъв случай. Отнемат децата от родителите им, пращат ги в „приемни семейства“, където те израстват с много по-големи травми, които им нанасят разни „приемни“ извратеняци. Педофилията е следващото ниво, което онези северни страни ще легализират, след като хомосексуализмът отдавна бе нормализиран и изваден от списъците с психически отклонения и болести. Мозъкът ми отказва да приеме този свят, честно. Има нещо гнило при онези, още Хамлет го е написал. Цитатът е полуироничен, но много точен.
Сега въпросът обаче стана съвсем актуален у нас. Случаите се повтарят и с български семейства, и с чешки. Проблемът вече добива нови измерения и съмнението за хибридната война намалява. Става въпрос само и единствено за психическото увреждане на уестуърлд, ползвам тая дума заради едноименния сериал (Westworld), ако сте го гледали. Едно дистопично и съвсем възможно бъдеще ни показват там. Имам усещането, че вече сме вътре в него.
Кой може да ми вземе детето? Да ми го отнеме? На какво основание? В Норвегия шамарът бил забранен и след него следвало отнемане. Кой нормален и обичащ децата си родител, зашил им по един шамар, понеже са се разлигавили, може да бъде обвинен, че не обича рожбите си? Какво толкова непреодолимо, непрежалимо и непростимо е извършил, като е бил по-груб във възпитанието си? Не говоря за откачалниците, които причиняват телесни и психически повреди на децата си. Аз такива не познавам и в моя кръг приятели и познати няма подобни. Тормозът може да бъде формулиран много точно и ясно. Един шамар не е тормоз. Един шамар не оставя увреждания по никакъв начин. Не защитавам шамара като средство за възпитание и винаги съм го отбягвал. Но има един момент от възпитанието на детето, когато то опитва докъде може да стигне. Пробва съвсем умишлено и целенасочено докъде се простира търпението. Нуждае се от внимание. Нуждае се от поставяне на граници. И когато границите са очертани – с шамар или без – то е наясно и проблемът изчезва. Разказвам всичко това от личен опит. Познавам деца, които не познават границите, защото родителите им са решили никога по никакъв начин да не оказват „насилие“, като това ненасилие включва дори несъпротивление на абсолютно всички детски прищевки и капризи.
Шамарът идва, когато родителските нерви са опънати докрай. Шамарът е похват на слабия родител. Такъв съм бил в определени моменти и аз. Силният родител трябва да умее да наложи волята си за доброто на детето с думи. Или с мълчание. Но да наложи своята правилна воля и детето да не гледа телевизия, да не употребява смартфон, да не лъже. Мъдрият родител може да направи това. Но ние всички средностатистически хора не сме мъдри постоянно. И понякога се стига до шамара. Какво ще дойде след това е въпросът. Нито един инцидентен родителски шамар не е увредил нито едно дете, ако след това е имало диалог, любов и гушкане. Училище за родителство няма. Връзката между родител и дете е неприкосновена и свещена. Нито една държава не може да нарушава тези свещени граници. И да си позволява наглостта да нахлува в личното пространство. Онази държава, която го прави, е дистопичната държава или държавата, събираща еничари.
Президентът на Чехия е отказал среща на норвежкия посланик, защото Норвегия е отнела децата на чешката гражданка Ева Михалакова. Чехия е една от най-умерените и цивилизовани страни. Чехия никога няма да бъде Норвегия. В Чехия нито един изрод няма да изпозастреля 75 души. Брайвик осъди собствената си мека и извратена държава от затвора. БХК се опитват да ни докажат, че моделът за подражание е не Чехия, а Норвегия. А защо трябва да подражаваме изобщо? Нямаме ли вековни устои, православна вяра, която открай време е определяла границите на порядъчното семейство?
Целта на новите изроди е да разрушат семейството напълно. Семейството им пречи, защото то още съхранява исконните ценности. Отварям Библията си, в която на края има празни листи за семейната хроника и където съм записал ражданията на децата си и други важни събития. На страница 723, глава 13, стих 25 от Притчи Соломонови гласи: Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
Всяко родителско действие трябва да има за цел доброто на детето. Дори това да доведе до временното и незначително неудовлетворение на детето в неговите детски прищевки. Моите деца са добри. Моите родители са добри. Аз съм крив човек и осъзнавам, че ако живеех в Норвегия, децата ми отдавна да са ми откраднати от изродясалата и психясала държава. Слава Богу, че не живея там.
А, за друго също се радвам – че не живея в страна, където полицаите карат момичетата по бански да надуват дрегера, а след това насилствено им закопчават белезници върху пясъка.
Автор: Николай Фенерски
