Стига с метафорите и иносказанията, никой не ги разбира. Много са просташки. Тия интелектуалците са маса тъпи парчета, та ги ползват. Трябва да се говори директно. Без поезия. С научни факти. Биологията ми е любима наука. Обичам я. Тя изучава живите същества. Прасета и други подобни. Ето пример, щото на човека е добре да му се говори нагледно, иначе може да останат съмнения. А с примери и термини всичко е ясно. И така, виждали ли сте кокошка да лети? Абсурд. Кокошките не летят поради една много проста причина. Те не са използвали крилцата си за полет много поколения наред. Няколкостотин години. Когато един орган не се употребява по предназначението, заложено от Създателя, той атрофира и се превръща в рудиментарен. Служи само като декорация, ако нещо толкова грозно може да бъде декоративно. Закърнялата анатомична част е също и свидетелство за миналото. Досещаме се, че някога кокошките са летели. Имали са мечти. Гледали са света от друг ъгъл. Досещаме се, че дълбоководните риби са имали зрение, когато са живеели по-високо. Днес те са слепи, на тъмно, на дъното за какво са им очи?
И ако се поозърнете, ще разберете, че изобщо не се шегувам. Ако все още не сте слепи като тия същите дънни риби, няма начин да не видите, че тенденцията при хомосапиенсите е абсолютно същата. И нашите крилца са закърнели, бройлерчета мои мили. Стават само за препичане на скарата. Но да летим с тях вече не умеем. До деветдесетте на миналия 20 век още летяхме. Личи си и по филмите, произвеждани тогава, и по книгите, които четяхме. Днес продават книги само онези с бизнес моделите. Правят кинти от някоя человеческа слабост. Исторически романи, „мотивационни“ четива, паолокоелювски историйки с лигави поучения, все такива евтини гъделчета и бъркания по дупките. Но не и неща с размах, не и просветляващи шедьоври. Въображението сега е рудимент. Вместо него само някакви напъни, стигащи до ялово фентъзи. Гола водица.
Атрофията завзема нови територии с всяка изминала година. Атрофираха празниците ни. Превърнаха се в рудиментарен обществен орган, свидетелстващ за стародавно голямо геройство, някакъв бивш стремеж към свобода. Критиците на 3 март попитаха – какво толкова било станало, плювачите на 24 май осъдиха – светците били византийски шпиони, навредили на България с Православието. Изобщо, плюенето в 21 век е свидетелство за тежки психически увреждания. И за отмиране на функциите на няколко органа. Закърняла е душата, превърнала се е и в излишно неудобство. Някога може и да сме разполагали с души – когато сме имали друго отношение към Словото. Днес са невъзможни дори такива обикновени неща като приемане на закон за опазване на езика от агресивните английски чуждици. Затова, мили мои сладки бройлерчета, ние все повече кудкудякаме и все по-малко говорим. Зяпаме безпомощно унижението и унищожението.
Убеден съм в нещо. Ще ви го кажа. Готови ли сте? Изчакайте една секунда да се настроя подходящо. Да помоля Бог да ми даде верните думи. Ние атрофирахме като общество поради една единствена проста причина. Тя не е външна. Не е дълбококонспиративна. Просто поотделно като индивиди ние атрофирахме. Поради неизползване на съвестта ни тя съответно спря да функционира. Тази хубава дума – съвест – вече не обозначава нищо от действителността. И я намразихме. Душата и разумът ни станаха рудиментарни. Сърцето си остана само обикновена помпа за кръв, а мозъкът все още е запазил цели две гънки, напълно достатъчни за пазаруване в мола. Гласът на Бога у нас вътре помръкна. Станахме способни на всичко. Явленията са безгранични, няма дъно. Няма светлина тук долу. Нямаме и криле. Влачим се без съвест, нов биологичен подвид. Интелигентните представители на новия подвид нечовеци правят филми за дъното. По-елементарните изкачват стъпалата накъм Шипка и хвърлят найлоновите си опаковки по земята. Измененията сякаш са необратими. Бог ни бе създал като Човеци и съвестта ни си работеше нормално някога. Днес нещата се омазаха. Така че не се съмнявайте, скоро ще свърши. Всичко.
Автор: Николай Фенерски
