Къде отиваме?

Не, това не е метафора. Както и петстотинте години безправен живот на гяури също не са метафора. Не питам от някаква философска куртоазия къде отиваме като народ, то е ясно, че безпътицата е добре планирана и поддържана от продажните копелета из различните партии. Ако не е тая, ще е другата, все са си маскари, колкото и банално да е, но те всички са платени от един и същи център, за да ни мачкат. Ние пък напук още роптаем. Та въпросът ми къде отиваме е отправен от мен към мен, понеже в края на месец май ще поведа свои ученици на похода „По стъпките на Ботевата чета“, а Харалан ми каза, че онова там, дето се отнасяли към нас като с кучета, че даже и по-зле, било метафора, обслужваща руски амбиции. И аз сега не знам дали да му вярвам на тоя, щото той нали е голям умник и може случайно да е по-умен от мен, а аз да съм някакъв обикновен тъпак и да ми се наложи да наведа глава и да си призная поражението. А?

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

Харалановци са убили Войводата, бъдете сигурни. Те още тогава са взели нещата в свои ръце, а такива луди глави набързо са ги коригирали. Само че не са очаквали народът да ги превърне в митове, още не са били наясно тогавашните харалановци с измеренията на подвизите им. Ще вървим ние по стъпките на онези млади хора, ще пеем песни, ще се опитаме да изпитаме поне малка част от техните несгоди, защото трябва да си създаваме спомени. Спомените също са вид митове. Лични. И тия личните заедно с онези националните са жизненонеобходими на всяко живо същество. Без спомени човекът е беден. Без митове народът е само население. Това ли е целта на упражнението на харалановците? Срещу пет лева да ни префасонират от народ в население? Доста се постараха те през последните трийсетина години, но напоследък забелязвам раздвижване някакво, леко изтрезняване или може би новото „пиянство на един народ“, изобщо, почнахме вече да отваряме очи, след като протестираме против т. нар. „стратегия за децата“ или както там им беше заглавието.

От българския народ норвежки не става. То е на дълбоко генно и молекулярно ниво заложено. Харалановците може и да знаят това, но въпреки всичко се опитват. Защото онова с децата ни е същото като онова с „разбиването на митовете“ и болезненото вглеждане в думичката „робство“. Добре, прадядо ми не е носил окови, не е бил вързан на синджир и продаван на пазара. Но и двамата му братя загиват край Дряновския манастир в четата на Бачо Киро, а самият той си спечелва прякора „Черкеза“, понеже отмъстил на двама черкези с ножа, след което избягал в Румъния и се присъединил към Ботевата чета. Това дали от хубаво го е сторил – убийството, бягството? Бил е на 26, но тогава мъжете узрявали по-бързо и на 16 вече били бойци и глави на семейства. И две години след Априлското въстание участвал в Опълчението при освобождението на Свищов и в последните битки на Шипка. От какво той е освобождавал Родината си и срещу какво се е борил, след като така мирно, кротко и доволно били живеели българите в рамките на Османския ислямски султанат халифат, както твърди хараланстващият?

Прадядо ми роб не е бил. Но робство е имало. И стотици хиляди други са живеели в него, просмукало се е у тях и го носят до днес в сърцата си. Робството. Дори думата да е метафора, а не исторически и научен термин, историческите събития са такъв факт, значението на Освобождението е така монолитно, че никакви харалановци няма да могат никога да го изтрият с гумичките си от филогенетичната памет на народа ни, колкото и да се опитват. Харалановците са роби, колкото и да не могат да осъзнаят това. Те робуват на трендове, психотрикове, доктрини, финансови интереси. Смятат себе си за учени, ерудирани, хитри, просветени, отворени, а нас за профани, нещастници, тъпанари, глупаци и маргинали. Но те не подозират колко са временни и лековати. И не, не съм гласувал никога нито за Атака, нито за Валери, нито за Каракачанов. И не, не говоря за патриотизъм. Просто нямам нужда от дефиниции на чувствата. Аз знам къде отивам на 27 май. По стъпките на моя прапрадядо. Аз съм от неговия род. И това са едни такива мои трайни знания, които никой харалан не може дори да докосне с робската си ръка.

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

Автор: Николай Фенерски

(бел.ред. - Припомняме, че на 15 април в интервю за Дойче веле културният антрополог Харалан Александров заяви, че метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм. По думите му за много българи този мит е по-важен от историческата истина.)